НАПРЕД! НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ: Наплив за „Медицина“ в София и Благоевград

„Икономика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Педагогика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези седем направления се обучават над половината действащи студенти у нас. Това сочи анализът на Националната карта на висшето образование, актуализирана за 2022 г. и приета от Министерския съвет през януари. Малцина пък избират да учат „Математика“, „Химически науки“, „Металознание“ и „Животновъдство“. Кандидатстудентската кампания все още не е започнала, но вече са ясни тенденциите.  Някои от професионалните направления са изцяло запълнени, а други са наполовина. 

Специалността Ветеринарна медицина набира все повече кандидати.

Статистика

52 са акредитираните висши училища у нас, от тях 38 са държавни, а 14 - частни. Всички те предлагат огромен брой специалности, разпределени в 52 професионални направления. Студентите са малко над 200 000, като 92% са българи, а около 8% са чуждестранните студенти. В частните вузове се обучават около една четвърт, а останалите са в държавните. 129 000 учат за бакалавър, бъдещите магистри са 64 000. За степен професионален бакалавър се обучават малко над 7000. Възможностите за обучение в нашите университети пък са два пъти по-големи от капацитета на висшите училища в момента. Определеният от Националната агенция за оценка и акредитация е за над 400 000 студенти, освен това той нараства всяка година, сочат данните на Националната карта на висшето образование. За миналата учебна година са запълнени 48% от потенциалните свободни места във ВУЗ.

Държавна поръчка

Изцяло запълнен е приемът по държавна поръчка в специалностите „Медицина“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Икономика“, „Педагогика“, „Психология“. 18 професионални направления са определени като приоритет за държавата. Сред тях са точно „Математика“ и „Химически науки“, където се запълват едва 60% от бройките. Приблизително такъв е и процентът в специалностите „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Биотехнологии“ и „Машинно инженерство“. Малко са и кандидатите, които искат да изучат основите на животновъдството, транспорта и материалознанието. В замяна на това в специалността от регулираните професии „Зъботехник“ приемът е почти изцяло запълнен.

Само български студенти учат Металознание и Право.

Региони

Студентите са разпределени неравномерно по райони, сочи още анализът на Картата. В Северозападния район, където има пет висши учебни заведения, учат под 4000 студенти. Най-много студенти пък се обучават в Югозапада - над 85 000, което прави разликата между двата района над 20 пъти. Университетите са концентрирани в столицата и това е естествено, 27 са висшите училища, които предлагат обучение по 50 професионални направление и двойно повече специалности.

Освен вузовете в София много студенти учат и в Югозападния университет в Благоевград. Осем са университетите в Североизточния район, като основно те са във Варна и в Добрич. В Югоизточния район Бургас вече разполага с два университета, а в региона са общо 6. Южният централен район също е добре представен с всички висши училища в Пловдив, както и в Стара Загора, общо 12 са университетите. В Северен централен район вузовете са 6, там е и Русенският университет. В структурата на висшето образование у нас съществуват различни по дълбочина дисбаланси, а те се отразяват и на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда, категоричен е анализът на Картата. 

Половината чужди студенти се готвят за медици 

Над половината от чуждестранните студенти у нас учат „Медицина“. Техният дял е почти 60%, а българските студенти са около 40%. Същото е положението и при бъдещите стоматолози. Добре са поставени и висшите училища, които предлагат специалността „Ветеринарна медицина“. Около 10% са чуждестранните студенти са във „Фармация“, но има и в „Музикално и танцово изкуство“, „Теория и управление на образованието“ и „Транспорт, корабоплаване и авиация“. Изцяло български пък са студентите в „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ и „Металургия“. Подобно е съотношението и в специалностите „Национална сигурност“ и „Право“. 

Трудно се реализират завършилите „Туризъм“

Едва 21% от завършилите в професионално направление „Туризъм“ заемат позиции, които отговарят на образованието им. Малко са и тези, които са се изучили в „Изобразително изкуство“,  „Хранителни технологии“ и „Растениевъдство“. От друга страна, в системата, са абсолвентите от „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“, като при тях безработицата е под 1%. Трудно се реализират в професията, за която са се обучавали, и студентите от „Социални дейности“ , „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, но в тези сфери се отчитат и доста ниски възнаграждения, което вероятно отблъсква младите специалисти да се развиват в тази посока.източник:Телеграф, Сияна Севова