Налагат ли ПП-ДБ цензура под благовидния предлог за борба с фалшивите реклами с известни лица?
Налага ли се цензура под благовидния предлог за борба с фалшивите реклами с известни лица и „троловете“ в интернет? Този въпрос изникна, след като преди дни от ПП – ДБ публикуваха на интернет страницата си предложение за изменения в Закона за електронните съобщения, насочен към превенция на дезинформацията.
Законопроектът вече предизвика бурни политически реакции, подсказващи, че предложените текстове едва ли ще минат безпроблемно.
Най-остър бе лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който заговори за„опит за налагане на диктатура в социалните мрежи“.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че не е чел проекта - „не им чета на ПП сайта“. Но принципно заяви, че „ако има подобно нещо, мога да гарантирам от страна на нашите 69 депутати, че няма да позволим цензура.“
'В Законопроекта, който не сме внесли, ние сме обявили идеи за обсъждане. В никакъв случай в него не се налага цензура на медии, които отговорно си вършат работата. Твърдя го отговорно. Свободата за словото е важна за всички нас", казва съпредседателят на ''Демократична България'' Христо Иванов, след като темето вече придобива размелите на политически тайфун.
Категорична позиция зае и Съюзът на българските журналисти (СБЖ). В нея се казва: „Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни.“ Според Съюза със законопроекта ще се забраняват интернет сайтове, които властта счита за „дезинформация“.
Според предлаганите от ПП – ДБ изменения в закона държавни органи наистина ще могат да налагат ограничаване на достъпа до интернет страници или интернет адреси.
Със законопроекта се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията.
От двете партии, автори на проекта, казват какво целят – да се борят с т.нар. тролове, както и с фалшивите реклами – често на лекарства и хранителни добавки, в които се използват популярни лица.
Проектът предвижда Фейсбук, макар че социалната мрежа не е посочена поименно, да премине под надзора на ДАНС. Защото законопроектът предвижда оперирането на много голяма онлайн платформа, която се използва от повече от 2 милиона български граждани, да получи статут на стратегическа за страната дейност по закона за ДАНС. Над 2 милиона потребители в България има само Фейсбук.
Идеята за намесването на ДАНС идва „в отговор на пропуск в европейското законодателство“, се посочва в мотивите на законопроекта. Вносителите изтъкват, че европейският регламент за цифровите услуги ограничава наказващите органи да действат само срещу тези платформи, намиращи се в държавите членки – т.е. с установено местно юридическо лице. По тази причина „на операторите на много големите онлайн платформи не могат да бъдат наложени административни санкции в България“.
В същото време обаче „много големите онлайн платформи имат системно въздействие върху общественото мнение, което особено в контекста на предизборна кампания, има потенциално негативен ефект върху националната сигурност“, се изтъква в мотивите на законопроекта.
Дава се пример с алгоритмите за препоръчване на съдържание, за които те би следвало да носят отговорност. Въпреки това, европейското право не въвежда отговорност за препоръчано съдържание, което позволява както на злонамерени участници да злоупотребяват със слабости на тези алгоритми да достигат до по-широка аудитория, така и на сензационно, но некоректно съдържание, да се разпространява по-бързо на местна почва и на местни теми, обяснява economic.bg.
Със законопроекта се предлагат изменения и в други закони, освен в закона за електронните съобщения. Един от тях е Изборният кодекс. ЦИК ще може да подава сигнали за нарушения на ИК към много големите онлайн платформи.
А те пък ще са длъжни да взимат мерки за идентифициране на тролските ферми и да информират ЦИК и Комисията за регулиране на съобщенията.
А ако оператор на много голяма платформа не спазва изискванията на Изборния кодекс, може да бъде глобен между 50 000 и 5 000 000 лева.
Иначе вносителите са написали дословно:
„В допълнение на общите правомощия, проектът предлага решения на няколко групи проблеми: координираното неавтентично поведение в социалните мрежи чрез групи от неавтентични потребителски профили (т.нар. “тролски ферми”); монетизиране на фалшиви новини от анонимни сайтове чрез показване на търговски съобщения (реклами); разпространението на заблуждаващи реклами на нелекарствени продукти (хранителни добавки) чрез нерегламентирано използване на имената и лицата на известни личности, в т.ч. медицински лица; някои пропуснати ползи от местните доставчици на медийни услуги поради некоректни практики на глобалните платформи.“
Ако предлаганите промени влязат в сила, след решение на съда, доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги ще трябва да спират достъпа до интернет страници, които предлагат съдържание в нарушение на закона и не отстраняват нарушението.
Авторите на законопроекта изглежда са предвидили бурята, която той ще предизвика. Защото са си „вързали гащите“ с последното изречение от публикацията на своята интернет страница: „Законопроектът е публикуван за предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни.“ Посочен е и електронен адрес, на който може да се изпращат становища, а тома е мейлът на депутата от ПП – ДБ Божидар Божанов [email protected] .Епицентър.бг, снимка; Zonanews