Най-тъжният ден в историята на Формула 1

1 май може и да е празничен ден, но за феновете на автомобилните спортове завинаги той ще остане най-тъжният ден - денят, в който един от най-великите и може би най-обичаният от всички пилоти във Формула 1, намери смъртта си - легендарният Айртон Сена.

Пистата в Имола бе домакин на Гран При на Сан Марино през 1994 година. По това време Сена бе пилот на Уилямс и след като не бе завършил в първите две състезания за годината, бе решен да стигне до победата.

Дните преди старта бяха ужасяващи. Сена не бе доволен от новите настройки в болида, които според него са го направили още по-слаб. По време на петъчната следобедна тренировка сънародникът на Сена Рубенс Барикело пострада в тежък инцидент и счупи своя нос и рамо.

В съботната квалификация пък австрийският новобранец Роланд Ратценбергер почина, след като неговият Simtek-Ford изхвърча на завоя "Вилньов" и с 310 км/ч се блъсна в бетонна стена.

Сена незабавно отива в медицинския център. Там той среща медицинският шеф към FIA професор Сид Уоткинс, който предлага на обляния в сълзи Сена да се оттегли от състезанията и да се отдаде на любимия си риболов. Сена обаче отговаря, че не може да спре.

В последната сутрин от живота си бразилецът разговаря с бившия си съотборник и съперник Ален Прост относно възможностите за подобряване на сигурността във Формула 1. Сена е решен да помогне за слагането на край на жервите в автомобилния спорт.

И в следващите години безопасността наистина ще бъде значително подобрена и фаталните инциденти ще намалеят драстично. За жалост обаче Сена не успява да стане свидетел на това.

Бразилецът започва от първа позиция и запазва лидерството си в началото на състезанието пред Михаел Шумахер. След инцидент в началото кола на сигурността предвожда колоната в първите обиколка. В шестата надпреварата е подновена.

Малко след това обаче Сена губи контрол на завоя Тамбурело в седмата обиколка, напусна пистата със скорост 307 км/ч и се блъска в бетонната стена със скорост около 233 км/ч. Червеният флаг е вдигнат, а заради слабия пулс и загубата на много кръв, медицинският екип на професор Уолкинс извършва трахеотомия на място и изисква незабавно пренасяне с хеликоптер към болницата в Болоня.

В 18:30, малко над 4 часа след инцидента, доктор Джовани Гордини съобщава, че Сена е умрял в следствие на фаталните наранявания.

В болида на бразилеца е открито австрийското знаме, което Сена е възнамерявал да развее в памет на Ратценбергер след състезанието.

Над 200 хиляди души присъстват на погребението в Сао Пауло, а около 3 милиона души излизат по улиците на родния му град, за да демонстрират болката си от смъртта на великия състезател.

23 години по-късно, Сена продължава да бъде пламенно обичан от феновете на Формула 1, а болката от преждевременната му смърт остава все така силна.