Най-голямата инвестиция в батерии за Югоизточна Европа е до Разлог
33-мегаватовата фотоволтаична централа ще има система за съхранение на електроенергия от 55 мВтч
- Инвестицията в батериии на Hithium в Разлог е на "Инвесто партнърс", която е с краен собственик Renalfa IPP.
- Капацитетът на системите е общо 25 мВт/55 мВтч, което означава, че те ще могат да отдават по 25 мегавата в продължение на два часа.
- От компанията не споменават в какъв размер е инвестицията, но според пазарни оценки тя е над 20 млн. лв.
Венергийния сектор на България започва нова революция, още преди старата - свързана с бума на соларните централи, да е приключила. Става дума за въвеждането на системи за съхранение на електроенергия, които могат да решат някои от основните проблеми в сектора сега - небалансираното производство и нулевите цени на енергията,
До момента плановете за големи батерии изглеждаха далечни, а на хибридните проекти се гледаше като технологично решение от бъдещето, чакащо някакво финансиране по европейските програми. Но се оказва, че секторът се развива бързо на пазарен принцип, тъй като цените на батериите падат.
Една от първите големи регионални инсталации за съхранение на електроенергия в соларен парк е вече факт и се намира край Разлог. За нея беше съобщено още в края на миналата година от страна на българския проектант и инсталатор на фотоволтаици (т.нар. EPC компания) "Соларпро" и китайския производител на батерии Hithium. Системата за съхранение на енергия официално е пусната в търговска експлоатация в началото на юни, обявиха сега и от управляващата голямо портфолио ВЕИ проекти Renalfa.
Батериите са инсталирани към 33-мегаватов соларен парк до Разлог на "Инвесто партнърс", с краен собственик виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Соларният парк беше първият, сключил договор за зелен PPA преди 2 години с телекомуникационната компания А1.
Не една, а 16 батерии
Производителят на литиево-йонни батерии Hithium е доставил 16 контейнера за съхранение на електроенергия с капацитет 3.44 мВтч, които са поставени в соларната инсталация. В доставката на компоненти участва и Kehua, a проектирането и изграждането е направено от "Соларпро". Търговският режим на системата се управлява и оптимизира от търговеца на енергия "Кер Токи пауър". Системата предоставя и услуги към ЕСО за автоматично и ръчно регулиране на честотата на мрежата, които сега се извършват основно от базовите мощности като ТЕЦ.
Централата в Разлог е с максимален капацитет от 33 мегавата. В повечето време обаче тя работи с около 20-24 мегавата, което средно генерира около 130 мВтч електроенергия дневно. А капацитетът на батериите е общо 25 мВт/55 мВтч, което означава, че те ще могат да отдават по 25 мегавата в продължение на два часа и така ще удължат работните часове на соларния парк извън слънцегреенето.
Или половината от произведената енергия ще може директно да бъде подавана в батериите, за да се пласира след това в часовете, в които наистина има нужда. Това ще отвори изцяло нови възможности за реализация на енергията, като може да позволи и допълнително сключване на дългосрочни договори за покупко-продажба във вечерно време, когато търсенето е най-високо. Също така може да се избяга от сериозните небаланси в системата през деня, когато и самата цена на електроенергията е ниска заради многото соларно производство. В последните два месеца системният оператор започна да ограничава соларните мощности в страната, като често те работеха на 80% от мощността си. Причината за това е претоварване на мрежата и свръхпредлагане на пазара, като операторът решава да лимитира производството и да сложи таван.
Соларният парк има и сключен PPA договор с А1, през който продава частично енергията си Източник: Renalfa
"Батерията ще дава възможност за изместване на пиковото производство слънчева енергия от централата във времето и за арбитраж на пазара на електроенергия", заявяват от Renalfa в официалния си анонс на хибридния проект.
Общата инвестиция в проекта не е обявена, но по международни цени на батерии с подобен капацитет сега биха стрували колкото инвестицията в самия соларен парк. В случая цената на системата за съхранение вероятно надминава 22 млн. лв. В същото време инвестицията в соларен парк с тези параметри би могла да е около 30 млн. лв.
Много от играчите на пазара изчакват с инвестициите в батерии, тъй като в българския ПВУ има схеми с грантове за хибридните проекти, въпреки че не това е случаят с парка в Разлог, където финансирането е собствено. Мярката се забави многократно заради завишени критерии, но и заради цялостната политика в българските правителства на неизпълнение на плана. Грантовата схема все пак се очаква да бъде задействана, като първата мярка е насочена към проекти с мощност от 200 kW до 2 MW, а втората е с фокус по-големите и няма ограничение в размера, но има минимален праг 200 kW
Новата реалност
В България и въобще в региона все повече соларни мощности мислят как да оптимизират продажбите си на електроенергия на по-добра цена заради волатилния пазар, като към днешна дата проектът на българската "Соларпро" и китайците от Hithium ще е най-големият подобен в Югоизточна Европа по данни на самите компании. Със сигурност обаче в следващите месеци ще видим още много такива инвестиции.
"Тази първа по рода си голяма батерийна система бележи началото на хибридизацията на нашето портфолио от над 1 гигават ВЕИ генериращи активи в експлоатация и в различен етап на строителство. Предстои да въведем подобни решения и на другите ни вятърни и фотоволтаични проекти в региона, включително в Унгария и Румъния. Основната ни цел е да подобрим търговския профил на генериращите мощности. Но в по-широкия контекст на енергийния преход това съоръжение демонстрира как напредъкът в технологиите прави производството на енергия от възобновяеми източници много по-използваемо, управляемо и гъвкаво спрямо търсенето и предлагането", заяви Ник Антонов от "Реналфа" за хибридния проект.
По време на месеците, в които денят е по-дълъг, соларните паркове успяват да работят и по 10 часа на ден, което увеличава допълнително производството на зелена електроенергия, но и нуждата от баланс при вечерния и сутрешния пик. До голяма степен това може да се реши от наличието на батерии.
Но също така много от соларните паркове в страната имат проблеми и с прогнозирането на приходите си заради все по-голямото наличие на нулеви и отрицателни цени през деня. Отгоре на това са и разходите за балансиране, които се начисляват при разминаване на заявките с реалното производство (например при внезапно заоблачаване или изненадващо слънчево време). През май цената за балансиране стигна до 6000 лв./мВтч, а средните стойности за месеца са 60-90 лв./мВтч, което в някои случаи може да е колкото приходите от продажба на енергия.
Дистанционно работещите хора са по-застрашени при съкращения
Проблемите с батериите остават, че са капиталоемки и трудно могат да се избият в рамките на живота им, който продължава над десетилетие. Поради неяснотата в цените на пазара в следващите години е трудно да се каже дали арбитражът може да действа като хедж.
Заради липсата на хибридни проекти в страната голяма част от соларния сектор ще следи изкъсо изпълнението и резултатите от проекта в Разлог. Дори и чисто от финансова гледна точка на батериите да се гледат скептично, подобни инвестиции показват колко бързо се променя пазарът на ВЕИ и как той постоянно търси решения да коригира липсата на баланс в него.