Най-добрата ни футболистка - Евдокия Попадинова: Преживях кошмар в Щатите, драмата продължи пет месеца!

Най-добрата ни футболистка - Евдокия Попадинова, която в последните две години беше избирана за номер 1 на България при жените, е преживяла кошмар в САЩ. Самата тя разкри пред БЛИЦ как в продължение на почти пет месеца се е борила за правата си с ясната цел - да направи поредна крачка нагоре към сбъдването на голямата си мечта - трансфер в клуб от "Мейджър лийг сокър" (най-силното първенство по женски футбол в света). Досегашният треньор на Еви в ЮНОХ Рейсър (Лима) - бившият футболист на Лийдс Юнайтед - Стюърт Гор, обаче спъвал развитието й. Ето какво разказа за медията ни вече бившата футболистка на ЮНОХ Рейсър - отборът от американския й университет в Охай:

- Какво се случва с теб и къде те откриваме?
- Ох, вече ми олекна. Преди няколко часа кацнах в Лос Анджелис. Имах страхотна драма, борих се пет месеца, но вече нещата са както трябва. Започвам нов живот. От години мечтаех да заживея и заиграя тук. Първоначално ще бъда в летен отбор в Калифорния и след края на първенството, в което се надявам да станем шампиони, заминавам да играя и да уча във Флорида - в новият ми университет "Florida Gulf Coast University". Отборът печели конференциите 8 поредни години. Имат много силен състав. 

- Конкуренцията очевидно не те плаши.
- Свикнала съм да се боря. Знам, че конкуренцията е убийствена, но съм амбицирана ежедневно да давам най-доброто от себе си. Вече съм на по-топло място - в Калифорния и след около два месеца и във Флорида, където също ще бъде много топло и благоприятно време за разлика от Англия и Охайо, където играех и живеех на друг климат.

Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

- Каква е тази страхотна драма, през която си минала преди да се озовеш в Лос Анджелис?
- Щастлива съм, че свърши този кошмар. Проблемите ми започнаха януари месец, когато върнах от България. Опитах се с добро да обясня на треньора ми Стюърт Гор, че искам промяна - да направя крачка напред в развитието си, заминавайки да уча във Флорида. Поисках да ми издадат бележката за освобождаване, която е нужна при трансфер в друг клуб, той обаче отказа. Но аз бях решена да заиграя в друг отбор. Отдавна имах предложения. Отборите, които ме искат обаче, нямат право да се свързват директно с мен. Първо трябва позволението на треньора и университета, в който съм. Стюърт Гор ми уведоми, че ако някой ме харесва - да се свърже с него. От Флорида влизат в контакт с Гор, говорят, но той крие от мен. А аз знам, че те са го търсили, дори ми бяха отправили предложение. Трябваше обаче да внимавам какво говоря, за да не се разбира, че от друг клуб са влезли в контакт с мен. Две седмици по-късно разбирам, че от университета ми са отказали да ме пуснат. Започнах да търся друг начин да си тръгна. Ако не ме бяха освободили от Охайо, нямаше да мога да играя една година във Флорида, при което следователно трябваше да плащам хиляди долари, защото чрез качествата ми на терена си изкарвам парите за образованието, храната и престоя.

- Какво се случи след това?
- Борбата продължи. Един месец по-късно треньорът ми получи предложение да бъде помощник в друг отбор. Каза ми, че иска да отида с него. Тогава ми стана ясно защо не ме е пускал преди това във Флорида. Уж ми казва, че университетът не ме пуска, а сега иска да ме води с него в новия му клуб. Аз обаче не исках да работя повече с него, след като осъзнах що за човек е. Стюърт Гор постъпи гадно с мен. Преди да се случи тази случка, която наподобява драматичен филм с щастлив край, за мен този треньор беше велик. И изведнъж загубих доверието в него. Дори ме е яд, че така се случиха нещата. Наложи се да заплаша, че публично ще разтръбя как спират развитието ми и университетът щеше да има лоша репутация. Не исках това да се случи, след като прекарах две страхотни години в Охайо. Но неприятното за мен беше като виждах как пускаха другите момичета да си тръгват, когато пожелаеха, а мен - не. 

- Какво е по-различното от Охайо и новото място за теб - Флорида?
- Първо - стипендията ми ще е по-добра, отборът е по-силен и на по-високо ниво. Скоро започвам в лятната лига. В нея селекцията е на високо ниво. Ще се боря и се надявам да се утвърдя бързо в новия отбор.

- Треньорът Стюърт Гор отправяше ли ти заплахи?
- През цялото време се опитваше да ме убеди за новия му университет. Каза ми "Еви, знаеш, че винаги съм искал най-доброто за теб. Опитвал съм се да ти помогна да играеш професионално. Ако отидеш във Флорида - никога няма да успееш да играеш професионално и след 2 години ще се прибереш в България". Това ми каза и ми затвори телефона при последния ни разговор. Дори ми твърдеше, че съм го обидила. А той отдавна знаеше, че искам да замина за Калифорния. Да, сега ще съм във Флорида, но един ден ще се върна и ще живея в Лос Анджелис. 

- Нямаше ли вариант още сега да се установиш в Лос Анджелис?
- Имах предложения за един друг отбор от Калифорния, но отказах, защото вече бях решила за Флорида. Отборът на "Florida Gulf Coast University" наистина има голям потенциал и можем още първата ми година там да спечелим конференцията, след което да отидем на националния шампионат. Е драмата мина, но сега тепърва ми предстоят нови предизвикателства. Първо трябва да спечеля доверието на треньорския щаб в летния ми отбор в Калифорния и след това да повторя същото в новия ми университет и отбор във Флорида. Няма да е лесно, но пък ще си заслужава, а и аз за това живея - да се доказвам и да се изправям пред нови предизвикателства всеки ден.

- Би ли споделила колко плащаш ежегодно за обучението и футбола в САЩ? 
- Сумите са доста сериозни, заради това просто няма как да не си позволя да не играя. Добре, че е футболът. Родителите ми ще фалират, ако трябва дори 30 процента от образованието ми да плащат. Живи и здрави да сме само. Продължавам да следвам мечтите си и се надявам с образованието един ден да печеля хубави пари от женския футбол. 

- Колко е била най-високата премия, която си получавала като футболистка? 
- В Щатите не играем за премии, но съм много доволна. С изкараните пари от футбола мога да си позволя да ходя, където пожелая. А докато бях в Англия ни даваха много малки бонуси. Много съм доволна в САЩ, футболът ми се отплаща. И съм най-щастлива от факта, че се занимавам с това, което харесвам. И още по-хубавото е, че драмата ми приключи...

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ