Над 200 хил. водолюбиви птици зимуват в България

От 13-ти до 16-ти януари се проведе 46-тото преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България. В рамките на 4 дни, 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици бе регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха видовете птици и тяхната численост по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Голяма част от малките язовири и рибарниците бяха замръзнали. Въпреки това беше установена по-висока численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване – 90 вида с обща численост от 206 688 индивида.

Екипите успяха да наблюдават и преброят 5851 големи белочели и 32 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответво 2017 големи белочели и 48 червеногуши гъски, а през 2020 г. – 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски. Ненадминат остава резултатът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са: зеленоглавата патица (43 165 инд.), обикновената лиска (28 514 инд.) и световно застрашената кафявоглава потапница (26 206 инд.). Към момента са обработени малко над 90% от данните, които показват, че общата численост на установените водолюбиви видове птици е 206 688 инд., като по време на преброяването през 2021 г. техният брой е бил 190 147 инд., а през 2020 г. - 226 636 инд. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 г. водолюбивите птици у нас са наброявали съответно 404 410 и 652 418 инд.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 4 ушати гмуреца, 1112 тръноопашати потапници, 2 кадифени потапници в язовир Огоста и 1490 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 849 къдроглави пеликани, 17550 малки корморана и 84 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, един розов пеликан в язовир Розов Кладенец, 9 белооки потапнци на язовир Овчарица и 173 червени ангъча по река Дунав при село Попина. Общо за страната бяха регистрирани 29 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – една гривеста чапла по река Огоста, 31 малки бели чапли, 11 бели и 18 черни щъркела в Южна България, две гривести и една речна рибарка от района на Бургас.

Радващ е фактът, че тази година почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване. /БГНЕС