Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка в България

Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка в България, общата му площ е 81 046 хектара. Паркът е обявен за такъв на 24 февруари 1992 г. с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа.

Национален парк „Рила” има водни запаси, които са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция. От защитената му територия извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места.

Високата консервационна значимост на Национален парк „Рила“ се определя от богатството на реликтните и ендемични видове растения. Това каза Стефан Кирилов, експерт в Дирекция Национален парк „Рила“, който уточни, че в парка се срещат 105 вида реликти и 57 ендемити, от които 36 балкански, 18 български и 3 локални, срещащи се само в Рила.

По думите му локалните са рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. Кирилов отбеляза, че в парка се срещат около 1400 висши растения, от които 42 са защитени от закона, при положение, че в Червената книга на България са включени 98 вида висши растения.

Най-разпространени са иглолистните видове смърч, бял бор, бяла мура, ела, клек. Други разпространени видове са картъл, хвойна, черна боровинка, малина, здравец, шапиче, връшняк, алпийски лапад, планинско омайниче, рилска жълтица, миши уши и различни видове каменоломки.

Експертът заяви, че територията на Национален парк „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми, от които най-представителните в парка са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % от горските екосистеми са естествени, със средна възраст 100 години. На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 520 вида гъби.

Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа, каза още Стефан Кирилов, експерт в Дирекция Национален парк „Рила“.

Той отбеляза, че фауната е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48.

„Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка“, допълни Кирилов, като уточни, че паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици – около 15 вида, както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара. Експертът допълни, че безгръбначната фауна е уникална.

„Установени са 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване“, добави още той.