На втория ден от Великден празнуваме и Гергьовден

Гергьовден, заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, който е подвижен празник, винаги е сред разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
 

На 6 май честваме Гергьовден - един от най-почитаните български празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря. Св. Георги се счита за покровител на войската, тъй като е представен в народните легенди и предания като славен юнак, борил се със змейове и дракони.

Покровител е и на пастирите, стадата и земеделците. Затова и голяма част от народа празнува този празник според древните традиции, останали от техните прадеди.

Той бил ревностен защитник на християнската вяра, заради което бил мъченически убит.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

Днес църквата отбелязва и втория ден на Великден, който е известен като "разтурни понеделник". Свързан е с обичая "размятане на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден на Великден, наречен разтурни или разметан понеделник, младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа. Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът "Христос Воскресе" се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.