На този ден е роден Николай Хайтов

След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“, така Любомир Левчев, нарича любимия писател. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината. Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми.

Николай Хайтов е роден на 15.09.1919 г. в село Яврово, Пловдивско в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, няколко години работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско.

През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. – Лесотехнически институт в София. Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“, следват очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др., които издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г.

Работи като редактор във в. „Народна култура“. През 1965 г. става главен редактор на сп. „Родопи“. От 1966 до 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. – негов председател. През 1976 г. печели първа награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Носител на ордена „Стара планина“ (2000). Избран е за академик през 1997 г. от БАН. Николай Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Сред най-известните му книги са „Шумки от габър“ (1965) , „Диви разкази“ (1967), „Бодливата роза“ (1975), „Гробът на Левски“ (1987), „Дневници“ (1988-1990). По негов сценарий са филмите „Краят на песента“ (1970), „Козият рог“ (1972), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), тв сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981) и др.

Умира на 30.06.2002 г.

източник: Kmeta.bg