На "Св. Прокопий" в храма под Стобските пирамиди

По обяд днес започна раздаването на курбана в черквата „Св. Великомъченик Прокопий”-храмовият празник в село Стоб, община Кочериново.

Селото, което някога било град, е едно от малкото населени места в страната с храм на светеца-мъченик, закрилник на младото семейство и пчеларите.

Четири казана с фасул приготвиха майсторите за храмовия празник на селото под известните в цялата страна стобски пирамиди. В 13 часа днес след като камбаните на черковната кула забиха, започна раздаването му.

Храмът се намира в началото на еко-пътеката, водеща към феноменалните стобски пирамиди. Така посещаващите пирамидите разглеждат и един от най-старите храмове в региона. На източната му фасада е вграден един каменен кръст, принадлежал на първия храм на „Св. Прокопий”, построен над днешния в далечната 1373 г. И понеже бил нависоко, звънът от камбаните му се носел надалеч и сякаш идвал от небето. Което дразнело османлиите и един ден те го съборили. Години по-късно, камък по камък местните хора го построили наново през 1860 г. долу, в ниското, където е и до днес. Но дори и тук, храмът пак е над селото.

Преди години край над 150-годишния храм е построена и камбанария, дворът е като цветна градина. Почти на всеки празник в село Стоб идва Прокоп Павлов от София, тук е любимият храм на именника. Доскоро се смяташе, че храмовете с това име в страната са само два. Този в с. Стоб е най-старият, вторият е в пловдивския квартал Коматево.

Според Прокоп, храмове на светеца има в с. Бяла Рада. Видинско и във Варна. Днешното село Стоб има дълга история, преди векове бил дори град, съществувал по време на Римската, Османската империи и Средновековието. Стоб е споменато в хрисовула/грамотата-б.ред./ на цар Иван Шишман от 1378 г., който изрично наредил в нея следното: „Градът Стоб да няма власт над манастирските люде, нито над техните владетели”. Това означавало, че в годините на феодализма градът е бил силен икономически и можел да притиска Рилския манастир, който по това време бил втори по икономическа мощ след държавата.

Корените на града Стоби, както се наричал някога, идват още от римско време, когато тук имало крепост, наричана Стобион. Градът бил железодобивен център, запада в края на Османската империя. За този период битува една легенда, тази за подземния град. Той се съпротивлявал дълго време на нашествениците-османлии, но когато положението станало неудържимо, една сутрин се оказало, че населението е изчезнало. Градът бил празен.

Според легендата хората се скрили в изкопани под земята скривалища, в които имало дори и кладенци с вода. Под земята стобионци се готвели за битка, османлиите чували нощем думкането на тъпаните. Местоположението на подземния град, съществувал в района на днешните дерета Тупано и Тупанчето, намиращи се западно от пирамидите, разкрила след мъчения една сляпа старица. Тя останала единствена в напуснатия град, като мислели, че поради слепотата няма как да покаже къде са скривалищата.

След като я държали няколко дни без вода, тя казала на турците да сторят същото с едно магаре, когато го пуснали, то застанало над скривалищата с кладенци, ровейки с крак. Така скривалищата били открити и разрушени, а на тяхното място се образували двете днешни дерета. /БГНЕС