На старта на избори 2 в 1: ПП-ДБ са загубили 200 000 избиратели, ГЕРБ и ДПС - със стабилна подкрепа

ГЕРБ-СДС води с 8% пред "Продължаваме промяната-Демократична България", които губят 200 000 гласа на старта на кампанията, сочи изследване на "Алфа рисърч". 

Социолозите прогнозират, че в парламента ще влязат досегашните 6 формации и очакват ниска избирателна активност на вота 2 в 1 след месец.

Изследването на "Алфа Рисърч" е проведено сред 1000 пълнолетни в периода 25 април - 2 май и е реализирано със средства на агенцията.

Три фактора според социолозите се отразяват най-много върху желанието на българите да гласуват - изключително сгъстеният цикъл на провеждане на избори, който не води до качествено нова промяна в ситуацията, поредицата от публични скандали и времето – юни началото на летния сезон. 

Електоралните нагласи за Народно събрание сред твърдо заявилите, че ще гласуват, са: 25,4% за ГЕРБ-СДС, 17,5% за ПП-ДБ, ДПС са на трета позиция с почти 15%, и по-малко от половин процент след тях са "Възраждане". 

В парламента ще влязат още БСП с 8,5% и с малко над 5% - "Има такъв народ". 

При вота за Европейски парламент ГЕРБ-СДС запазва позициите си, а при ПП-ДБ има лека мобилизация. 

ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17.5% запазва второто място в предпочитанията на избирателите, но е на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ. Коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023г.

ДПС (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори. При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията.

БСП е в лек низходящ тренд, но с 8.5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%).

Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България. 

За други партии биха гласували 5.6% от избирателите.

Според данни на парламентарните избори биха гласували 40% от избирателите – 2.6, 2.65 млн. души.

Двата вида избори, събрани в едно, мобилизира гласуването на евроизборите. В евроизборите право на гласуване нямат наши съграждани в страни извън ЕС. Това прави разлика от близо 5 пункта, обясни Геновева Петрова.

Очаквано ГЕРБ – СДС влизат с очаквани позиции. Те влизат с много висока мобилизация на своите симпатизанти.

ПП-ДБ влиза с по-отслабени позиции в този вот. Към момента запазват втора позиция. 

ДПС и „Възраждане“ са с изравнени позиции. Третото място е позиция, за която до последно ще има напрежение.

„Има такъв народ“ има шанс да бъде представена, посочи още Геновева Петрова.

Относно Евроизборите, тя коментира: ГЕРБ – СДС ще запазят същия брой евродепутати – шестима. Към този момент ДПС, „Възраждане“ и ПП-ДБ ще имат по трима, БСП – двама.

Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики:

– по-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18.5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25.1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях – до 6.6%.

– леко отстъпление на ДПС (14.4%) пред Възраждане (14.8%), но двете партии отново са с близки позиции.

– колебание във вота за ИТН (4.8%) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5.88%).

– в голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати.

– „Възраждане“ ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО.

– БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ.

С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства.

Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн.600 хил. – 2 млн.650 хил. души.

Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000, посочват авторите на изследването. 

Вотът за европейските избори се очертава като по-слаб в сравнение с националния  (около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019 г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани.Епицентър.бг