На Сирни Заговезни в Брежани

29 Февруари 2020 | 13:05
0 коментара
Култура

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен и в региона на Брежани като "неделя на всеопрощението".

          Цялата седмица минава в посещения, при които по-младите искат прошка от по-старите. Младоженците задължително в този ден отиват при кума с баница и вино. В къщата на кума младите му целуват ръка и казват: „Прощавай, куме!“, на което той отговаря: „Простено ти от мене и от Бога“.

          След като разменят обичайните пожелания, младите отиват при майчините родители на младоженката, при чичовци и накрая се прибират у дома, където преди вечерята по същия начин искат прошка от свекъра, свекървата, от деверите.

          С богата обредност е изпълнен целият празник в региона на Брежани.

Катя Лулейска разказва за старателното подготвяне на традицонния огън на Сирна Неделя, който се нарича „стрелачка“,„паливо“, както и „хвръчка“ в махалите на Ракитна. В подготовката на стрелачката се включват всички: - малки и големи деца, които цяла седмица мъкнат „увини“(хвойна) и дребни съчки, а големите правят дървена конструкция, за да имат здрав, висок и красив огън.

          Традиционният огън се правил на високо, като имало и „лъжливи“ купени.

          „През целата седмица макнеме сачки, увина, големи листници. - разказва Катя Лулейска от с. Ракитна. - По-големите склаждат. Като се смръкне, запалиме най-маленкия, за да подлажеме другите маали...Почнат от всички баири и махали да се палят стрелачките. Имаше негласно съревнование коя хвръчка ще гори най-високо и най-дълго, нашта беше ногу убава.

          Като стихнеше огине, ергеното го надскачаха и се съревноваваха кой ке скочи най-далече. Вземаха главни и хвърляха в посока към дома на избраната от тях мома и наричаха: На ти, бабо, главнята! Дай ми момата!“

          Празникът около огъня завършва с хоро и песен:

          Прощавайте, мале и тате,

          и вие, братя сестри!

          Сбогом, мале, сбогом, тате,

          и вие, братя сестри!

          Яс ке одам надалеко,

          надалеко в друго село.

          Чекайте ме догодина,

          догодина на Сирни Заговезни.

          На Сирни Заговезни

          с мажко детенце на раце. (текст на песен - Райна Гюрова)

          След като се върнат от „паливото“ и си вземат прошки със съседите, всички се прибират у дома. На празничната трапеза има безмесни млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки.

          На трапезата на Сирни Заговезни в региона на Брежани задължително присъстват варени яйца, сирене или урда, баница със сирене, боб с чекане, извара с чушки в каче, ракийка, вино.

          „Като седнат около трапезата, тогава беха големи семействата, свекър, свекърва, братя , сестри се прави ритуалът „амкане“: на червен конец , окачен на точилка, се завързва сварено обелено яйце и черен въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитват да хване яйцето с уста.“

          В ритуала вземат участие преди всичко децата като стопанката върти точилката, а децата се опитват да хванат „амкалото“ с уста.

          „Голем смех падаше. Кой фане „амкалото“ ке е касметлия и му даваха орешка, захарче“ - си спомня Катя Лулейска.

          Яйцето от амкалото се дава на детето, хванало го с уста, да го изяде, а черният въглен се носи на нивата, за да е чисто житото.

          Този въглен понякога се пазел за болни коремчета, както и за лехите.

          По конеца, на който е бил амкалото, се гадае дали ще е берекетна годината, ако изгори бързо – ще бъде здрава и плодородна година.

          Вечеря се, пеят се песни. Накрая на вечерта по-младите се обръщат към по-старите с думите:

-        Дай ми прошка, мале! – и целуват ръка.

-        Простено да ти е от мен, и от Бога!

          И днес в региона на Брежани, по квартали и махали са живи традициите на Сирни Заговезни.

          Прошки се взима и дава: по-младите искат от по-старите. Съвременното „прошки“ е признателност към възрастните и преклонение към семейството, рода и традициите.

          И стрелачки се правят по махали. И огън се надскача. Все по-малко се хвърлят главни по посока на момите, но се заиграва хоро, и песен се запява.

          Тези очистителни огньове събират съседи, приятели, роднини.

             Така, както се събират в бащината къща родовете, децата „амкат“, по-младите вземат прошка от по-старите.

             Да си простим: Простено - прости!

  Сирни заговезни или Прошки е традиция, която сдружение „Хора и традиции“ обследва, ще заснеме, дигитализира и направи възстановка по проект „Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“ по Програма Културно наследство на Национален фонд Култура.

Добавете Вашия коментар

TOP