На ядене и пиене в македонския град Делчево

Десетки, да не кажем стотици, благоевградчани и жители на региона всяка събота ходят на пазар до македонския град Делчево, предаде кореспондентът на БГНЕС от Благоевград.

Тръгваме и ние, за да видим какво е това чудо македонски пазар. От Благоевград до Делчево са точно 40 километра - до ГКПП "Станке Лисичково" са 27, и още 13 от границата до първото македонско градче. Бързо откриваме пазара по простата причина, че всички пътища водят на там.

Забързани с пълни с чушки и домати чанти крачат хора на всякаква възраст, чува се и българска реч. Някои са си купили и метли. Пазарът е типична българска работа. Покривало от брезент и горещина. На входа на пазар се продава знаменитият "кочански" ориз, който се вари бързо и се надува, не е като нашия. Килограмът му струва 80 денара. Един денар се равнява на около 0.03 наши стотинки. Доматите са естествено червени и сочни, ципата им е тънка и се бели. Цената им е 100 денара за 3 килограма - чудна мерна единица. Чушките са по-гърчави от нашите, но пък също са естествени и сладки. Килограм от тях излиза 40 денара или 1.20 лева. Цените са като на родните пазари, като цяло.

Почти всички на пазара са от "македонска Калифорния" - Струмица. Като ги питам защо са били път чак до Делчево, те отговарят, че "и тук хората трябва да вкусят истински натурален зеленчук". Логиката им е желязна. Една зелка струва 20 денара. Има и "француски магданос" – със "с", грешката е вярна. Вносният магданос се продава за 10 денара /30 стотинки/ връзката. "Ехе, виж колко е дебела връзката, не като при вас три стръка", хвали стоката си производителя на француския магданос.

Производителите от "македонска Калифорния", както и местните, не искат и дума да чуят за Европейския съюз. "Защо ни е Европа – да ядем калпава храна и да се вдигнат цените ли", питат македонците от Делчево.

Пазарът в Делчево се намира зад една сграда с форма между летяща чиния и гигантска солница. До сам него, откъм сянката обаче е ресторант "Антика". Заради комбинацията от латински букви и кирилица се чете като "Аптика". Правилно се оказва "Антика", потвърждава името си със стари мебели и няколко бъчви.

Поръчваме се плескавици с гарнитура, две кафета и две малки бутилки минерална вода. Едва отпили от кафето и дръпнали по една цигара, плескавиците пристигат. Солени точно по вкуса са както плескавиците, така и пържените картофи. Последните не са чипсови и са страшно вкусни. А за плескавицата да не говорим - този вкус ми изчезна още като бях дете. Тези вкусове изчезнаха, след като се появи соята, а по-късно и стандартите с имена на планини.

Ядем, плащаме сметката, закована точно на 16 лева български пари. Сервитьорът приема и дори и желязното левче. Толкова сме горди, че левът ни стана "конвертируем" - неосъществената мечта на бай Тошо.

На съседната маса се настаняват българи. Съпруг, съпруга и двете щастливи баби. Семейството си поръчват бира, а бабите ракийка. Забравих, литър домашна ракия на пазара струва 4.50 лева наши пари или 150 денара. "От София сме, имаме апартамент в Благоевград, по почти всеки път идваме до Делчево на пиене и ядене", обяснява столичанинът, глава на семейството. "Зеленчуците са естествени на вкус, не са торени, пръскани и тем подобни, дават ти цяла зелка за 60 стотинки", допълва той. Сервитьорът пък казва, че за довечера има запазени 20 места за българи, имало и жива музика. "Много българи идват тук", хвали се сервитьорът, боравещо ловко с българските парични знаци.

Освен заради пазара, българите идват най-вече и на зъболекар, фризьор и други услуги, които в родината са скъпи. На стола на д-р Анита Симоновска седи брадясал благоевградчанин, нарекъл се Генчо. Упойката го е хванала и много, много не може да си отваря устата. Но все пак успява да пророни, че тук освен, че е по-евтино, трогва го и човешкото отношение. Признава, че идва и заради зъболекарката - тя, освен, че е хубава, е завършила в България. Не казва защо българите предпочитат нея и колегите й, просто казва, че няма нужда от реклама.

Пътьом минаваме и през хранителен магазин, но стоките са като нашите, цените също. Забавляваме се от конфузиите на македонската писменост. Като "Салон за чевли" и че "децата нямат сопирачки" и т.н.

До река Брегалница има парк с черква и пред нея Гоце Делчев. Паметник естествено. Странно но ми се струва, че на вдигната му право към небето дясна ръка нагоре предупредително стърчи средния пръст. На кого го показва, на нас или на тях - кой знае.

На границата като на граница, едни се мотаят, другите работят. След 50 минути път се гмуркаме обратно в благоевградския пек. Бяхме ли на пазар, или не бяхме. Май на "зей пазар" бяхме. /БГНЕС