На Мишкин ден се спазват строги традиции, не споменавайте тази дума

На 27 октомври християнската църква почита Свети Нестор. Именно заради това и мъжете, които носят името Нестор, днес празнуват!

В много краища на България този празник се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).

Светецът Нестор е неразривно свързан с подвига на св. вмчк Димитрий Мироточиви, тъй като в негова защита излиза на бой с любимия гладиатор на императора и го побеждава.

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

Традиции и обичаи

Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките.

Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

Силно е и вярването, че споменаването на думата мишка на този ден носи нещастие.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница, която хвърляли в река или някъде далеч извън селото.