На Ивановден и Йордановден: Половин милион българи черпят след ЧНГ
Близо половин милион българи черпят за имен ден в седмицата след Нова година. Общо 488 794 души вдигнат пълни чаши на Йордановден и Ивановден, показват данните на Националния статистически институт. Най-много са празнуващите на Ивановден, като имениците на този ден са 351 856 души, а на Йордановден за здраве черпят 136 938 души.
Тази седмица църквата отбелязва един от най-големите християнски празници Богоявление, известен още като Йордановден. На този ден Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос във водите на река Йордан, а Светият дух слиза от небето, за да покаже, че именно това е синът Божи. Заради това по традиция на Богоявление се хвърля кръст в река, море или езеро, а млади мъже се надпреварват кой да стигне до него пръв.
Поверието гласи, че този, който го извади от ледените води, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Болните пък се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, това вещае плодородна и добра година. След улавянето на кръста духовникът поръсва хората с китка босилек за здраве.
Най-атрактивният ритуал за празника у нас е така нареченото Мъжко хоро, което мъжете от Калофер играят във водите на река Тунджа.
На Ивановден пък задължително къпят имениците за здраве. В обредното къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – Женски водици. През ръцете на така наречените къпачи в миналото минавали не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността.
През османското владичество къпачите безнаказано можели да къпят дори бейовете и пашите. Поверието гласи, че на Ивановден трябва да има сняг и лед, за да са здрави хората и добитъкът през лятото. На този ден трябва да се махне украсата на коледната елха, а самата тя да се махне от къщата .
Близо 795 хил. българи празнуват през януари. Това го превръща в месеца с най-много именици през годината. Само през 10 дни от януари не се отбелязват именни дни. Още със старта на годината с пълни чаши черпят празнуващите на Васильовден, Йордановден , Ивановден, Антоновден и Атанасовден.
В първия месец на годината имен ден имат и Теодосий (11.01), Татяна (12.01), Евтим (20.01), Максим (21.01) и Григорий (25.01), отбелязват от Националния статистически институт.