На Гергьовден с народния певец Георги Гоцев, който живее трети живот, и неговите наследници
Именният ден емблематичният изпълнител на стари македонски песни Георги Гоцев тази година посреща в тесен семеен кръг на вилата си в село Логодаж, до Благоевград, където е вложил много средства, усилия и мерак, за да направи свой райски кът с прекрасна гледка срещу язовира, с хубав климат, чист въздух, много дървета, цветя, асми и две кученца. Там се чувства свободен. През последните три години не е пял. Имаше идея след пандемията да направи благотворителен концерт в центъра на Благоевград в помощ на хора, които имат нужда, но съдбата му поднесе изненади със здравето. Лекарите му поставят диагноза „анемия” и през последните 6 месеца е бил между живота и смъртта. Правил е много изследвания в София, но всеки лекар му казвал: „Не си за мен”. Накрая д-р Антоанета Кацарска от онкологичната болница в Благоевград го приема за лечение и го вдига на крака. Имал е лоша кръвна картина и проблеми с надбъбречната и щитовидната жлези. Сега се чувства добре, щастлив е, че живее трети живот и много му се пее. „Всички празници са хубави, когато сме живи и здрави, за да дочакаме следващия”, споделя той. Преди години са се събирали по-големи компании, или са били канени на концерти.
Шести май е ден на овчаря и тогава Георги си спомня, че почти не се е прибирал вкъщи. Винаги са празнували на някоя кошара, а сега няма нито овце, нито овчари. За един ден е имал по 6 участия на този празник.
„НА МОИТЕ ПЕСНИ ХОРАТА ПЛАЧАТ И ИГРАЯТ ЕДНОВРЕМЕННО”,
споделя народният певец Георги Гоцев, който отдавна разнася славата на своя цапаревски род. И иска да предаде любовта към песента, която той е наследил от баба си Катерина, на своите деца и внуци. Първият съпруг на баба му е бил свидетел как турците хвърлят семейството му в горяща плевня и само него са оставили жив, защото е бил малък. Но това преживяване тлее в него и рано прекъсва живота му. След това баба му се омъжва втори път и Георги е кръстен на втория й съпруг, въпреки че никога не го е виждал. За да не заспиват, когато сядали да нижат тютюна, баба му е казвала: ”Пейте деца”. Тя им е казвала песните. Сюжетите в тях са свързани с историята на родния им край Цапарево. Такива са: „Шикер бего”, ”Немой оди, Вано”, ”Зададе се, мале, темен облак” и други. Не всички хора са били грамотни по онова време, но всяко събитие, което ги вълнува, са оставяли за поколенията във вид на песен. И Георги помни от баба си как му разказва за събитие, което е преживяла, и после му го изпявала в песен. Понякога една песен на баба Катерина е траела около 3 часа. Иван, бащата на Георги, също е бил песнопоец и Георги си спомня как с песен са тръгвали на Ивановден от къща на къща, в която е имало и други именици. След катастрофата, която Георги преживява на 6 октомври 1994 година, по време на тримесечното си лечение в „Пирогов”, решава да посвети песен на баща си и я нарича „Длъжен съм ви с песен.” Запява ми само началото: „Днес, кога ме гони есен, длъжен съм ти татко с песен. Тази обич ти запали”… и се разплака, защото казва, че с годините става все по-чувствителен на тема родови корени.
В село Цапарево има трем в църквата „Свети Димитър”, който е единствен и неповторим със символите, които всяко семейство е вградило в мястото, където да отсяда на празници и богослужения. Фамилия Гоцеви има централно, атрактивно място в този трем, си спомня Георги. Посещението в този храм е било празник за хората някога, защото през останалото време всички са били заети в селското стопанство и животновъдството. Когато се събират в трема, всичко, което е приготвено в домашната кухня, се споделя с близки и роднини.
ОСВЕН БАБА МУ И БАЩА МУ, В НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО ВСИЧКИ СА ПЕЕЛИ, НО НАЙ-ИЗВЕСТЕН СТАВА ГЕОРГИ
Баща му е бил на фронта, когато големият му брат Борис, роден 1941 година, заболява на 1 година от минингит, болест, от която тогава се е умирало. Баба му го водила с цедилката пеша до Дупница на лекар и детето оцелява, но от високата температура му се спукват тъпанчетата и остава глухонямо. Борис вече не е между живите. След него другият брат – Асен, умира от коронавирус преди една година. Останали са сестра му Здравка, Георги и най-малкият брат Кирчо. Последният освен че пее, свири на китара и на тромпет. Всички са пяли, с изключение на Борис. А Георги, когато е бил за първи клас, е имал проблеми с гласа и му вадят сливиците, но певческите му способности остават. Учил е електротехника, но пеенето приема като Божи дар. Казва: „Като чуя една песен, съм като компютър, не се изтрива”. Освен многото народни песни, които е изпял, Георги има вече 100 авторски, но много малка част от тях е издал в диск. За останалите трябват пари, а неговата пенсия е 370 лева и на 75 години трудно може да си позволи този лукс. Смята, че една авторска песен по-трудно се налага сред публиката, въпреки че част от неговите са станали хитове, като „Прошки”, ”Моя песен македонска”. Песента ”Съдбовна среща” прави за тези жени, които отиват да раждат децата си в Гърция, за да ги продават. Правил е авторски песни по поръчка: за град Троян, за село Микрево, за Никола Дамянов, за училище „Христо Ботев” в Плевен, за военната реформа, за АЕЦ „Козлодуй”, когато се готвеха да я затварят. Георги пише песни за всички обществени прояви, които го вълнуват. Така продължава традицията на своите деди от Цапарево, които са възпявали историческите събития в песен.
Песента „Два живота” е написал за себе си, въпреки че Господ му дава вече трети живот, брои той, защото няколко пъти умира, но все още е жив. При катастрофата 1994 година едва не губи живота си от гангрена на счупения крак. Оставили го в Тетевен, без да го лекуват, но неговият технически директор тогава Валентин Манов отива да го види и оставил 1600 лева да го транспортират до София за лечение, защото толкова струвала линейката. В „Пирогов” също не давали надежда за живота му, но д-р Антонов решил да пробват, да експериментират, въпреки че е бил в много тежко състояние. Цяла вечер му правят изследвания и сутринта го оперират.
СЛЕД ЕДНА ГОДИНА ПРОФЕСОРЪТ МУ КАЗАЛ: ”ТИ ИЗЛЕЗЕ УПОРИТ МАКЕДОНЕЦ, ОСТАНА ЖИВ!”
Пял е в Русия и е вдигал на крака зала с 5000 души .Там за първи път е изпял песен по текст на Петко Рачов Славейков, която много хора за първи път са чули. Пял е пред наши сънародници в Лондон, Германия, в Чикаго, Испания, Франция, Италия, Гърция. Песните му са аплодирани навсякъде. Спомня си, че на около стотина български младежи в Чикаго е пял от 8 вечерта до 3 сутринта и никой не си тръгвал, защото признали, че се наслаждават на неговите хубави и смислени текстове и мелодични песни. „Песента „Шикер бего” стана любима песен на един китаец и той ме следваше на всичките концерти в Америка. Питаше къде е следващият и той беше там. Изкупи ми всички дискове, които носех, дори ми каза, че евтино ги продавам”, си спомня Георги. Това е било през зимата на 2008 година при -38 градуса. „Плачеха на песните „Емигранти” по текст и музика на Мария Стоянова, на авторската ми песен „Върнете се, синове”, много са вълнуващите ми текстове и мелодии”.
Емигрантите споделяли с него, че са избягали, защото в България не са намерили работа, но вече не могат да се върнат, въпреки че носталгията е силна.
Георги Гоцев казва, че баба му и дядо му са кореняци в Цапарево, но майка му Мария и баща му Иван имат роднини в днешна Северна Македония. Веднъж дошла в Благоевград тяхна братовчедка от Берово с дарове, с добри чувства да се запознаят. Те я посрещнали и изпратили с тройно повече подаръци. На един от съборите пък в Берово Георги с негов приятел отива на гости на братовчедката, която ги приема в дома си, но забелязват, че за кратко време къщата остава празна. От страх роднините се скрили. Излизат сред хората на събора и там Георги разбира, че им задават провокативни въпроси за Георги Димитров и за историята. Тогава разбрал, че връзката е прекъсната и политиката ги разделя завинаги . Иначе това са хора от рода, които границата е заварила по тези места, там са се женили, там са се раждали децата им, там са решили да останат. Спомня си като дете как баща му е ходил в Берово на пазар с кончето. Берово му е било по-близо от Сандански. И сега Георги иска да се отворят границите и хората да си общуват спокойно, защото смята, че един народ е разделен в две държави. Винаги е казвал, че песните са ни еднакви, защото звучат на български, а в говора им има много сърбизми. Дори и песен е измислил „И край Струма, и край Вардар, от Пирин до Белото море, от Пирин до Бели Охрид думите са все същи”.
НАПИСАЛ Е ТАЗИ ПЕСЕН, КОГАТО БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ И МАКЕДОНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ИВАНОВ СА СПОРИЛИ НА КАКЪВ ЕЗИК ДА ПОДПИШАТ ПРОТОКОЛА ОТ СРЕЩАТА
Георги Гоцев има дъщеря Мария и двама синове близнаци – Иван и Борис. От всички дарбата му е наследил синът Иван и внукът Георги, който е син на Борис. Внукът сега е на 10 години, а пее от 6-годишен. Трепетът към македонската песен се заражда в другия близнак – Иван Гоцев, който още в детските години е ходил с баща си на концертни изяви. Своите изяви започва с баща си, но вече има и самостоятелни. Избира текстове, които вълнуват хората, и винаги докосват сърцата им. Все още няма любима жена до себе си, смята го за Божа работа. Благодарен е на майка си и баща си за средата, която са му осигурили в детството, за възпитанието и любовта към техните ценности, които са и негови. А именно любовта и отговорността към всичко, което правиш. В България е трудно с песен да издържаш семейство, затова Иван работи в компания в сферата на енергетиката.
Георги баща, Иван син и Георги внук имат обща песен, която са нарекли „Завещание”. Тя е авторска и в нея се пее: „С родна македонска песен рано съм закърмен аз и в спомени унесен, чувам бащиния глас. С тази песен съм пораснал и съм вече побелял. И на моя син прекрасен с обич съм я завещал. Синът пее: „С тази песен, татко мили, с радост ме отгледа ти, даде ми любов и сили, сбъдна моите мечти. Помня всичките ти песни за войводите в Пирин, с приятели чудесни, пее родния ти син”, а внукът му отговаря: ”Мили дядо, погледни ме, аз не съм случайно тук, с песента и твойто име аз съм твой достоен внук. Песента е в кръвта ми, ще я пея цял живот, да прославя с гласа ми твоя Цапаревски род”. Текстът и музиката са на Георги Гоцев и за първи път я изпяват през 2018 година на „Пирин фолк”. Внукът Георги взривява публиката, а по повод 70- годишнината на своя дядо изпява и емблематичната песен „Прошки” в зала „Яворов”. Сега Георги пише авторски песни специално за своя внук.
Георги Гоцев е избрал песента за своя житейска пътека и песента е избрала него. Тя го спасява толкова години, кара го да се радва, да плаче, да предава вибрациите на сърцето си на хората и чрез нея да съхрани любовта си към предците. Надява се на здраве, за да продължи своя певчески път.
Struma.bg
