На 9 юни 1923 г. Военният съюз извършва преврат срещу Александър Стамболийски

Първият преврат на Военния съюз е осъществен в нощта на 8 срещу на 9 юни през 1923 г. След успеха е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерство на външните работи).

Деветоюнският преврат е извършен от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.

След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет.

Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като "фашистко", с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III и с ВМРО. На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев - те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г.