На 13 ноември се почита Евлогий, архиепископ Александрийски и Св. Йоан Златоуст

На 13 ноември се почита Евлогий, архиепископ Александрийски. Светецът се чества и на 13 февруари.

Имен ден празнуват всички, които носят името Евлоги, Евлогия и производните им. 

Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала". То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – "дума".

На същия ден православната църква почита и Св. Йоан Златоуст. 

Той бил забележителен проповедник и богослов, оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква.

Свети Йоан е един от най-видните отци и учители на Църквата. Роден е в град Антиохия, Сирия, през 347 г. Баща му бил висш военен, но починал рано и Йоан бил отгледан от майка си Антуса, образована жена и примерна християнка. Тя го възпитала в християнската вяра и нравственост. Йоан имал блестящ ум и се образовал отлично в Антиохия, а после и в Атина заедно с приятеля си свети Василий Велики.

Като завършил обучението си, Йоан се върнал в Антиохия и първо живял пет години като подвижник в пустинята, където в молитва и пост изучавал Свещеното Писание. През 381 г., на 34 години, се върнал в Антиохия и бил ръкоположен за дякон, после и за свещеник. По време на своето служение той развил всичките си духовни дарби, пламенна ревност и невиждано красноречие в проповедите, заради което получил прозвището Златоуст. Той дълбоко вълнувал душите на слушателите си и ги възпитавал във вярата и нравствеността. Тази негова слава достигнала до царстващия град и с гласа на клира и на императора през 397 г. бил избран за архиепископ. И на високия пост свети Йоан останал строг подвижник и проникновен тълкувател на Светото Писание. Запазени са стотици негови проповеди, записани от скорописци. Негови са и текстовете на светата Златоустова литургия, която и сега се отслужва най-често.

По време на своето архиепископство свети Йоан бил неумолим изобличител на всяка незаконност и порок. Но това му създало големи врагове, сред които била и самата императрица Евдоксия. Тя успяла да го свали и прогони от столицата. Това решение обаче толкова разгневило народа, че самата Евдоксия се принудила да го възстанови като архиепископ. Но малко по-късно тя успяла отново да го заточи на изток и по пътя след много премеждия и страдания той починал през 407 г.