На 1 април отбелязваме Деня на шегата, хумора и лъжата

На 1 април отбелязваме два празника.

Днес се счита за Деня на хумора и шегата.

Освен това църквата почита паметта на Преп. Мария Египетска. Св. мчк Аврамий Български, а всички, носещи името Аврам, имат имен ден.

1 април обаче е познат навсякъде по света с това, че днес не е грях да излъжем, но без да прекаляваме (или пък нарушаваме законите).

Едни твърдят, че този празникът се е зародил в древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците.

Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: 

На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната.

И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил.

Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

Във Франция наричат този обичай "априлска риба". Произходът му свързват с времето на Карл IX, който през 1564 година издал декрет да се пренесе началото на годината от 1 април на 1 януари, въвеждайки Григорианския календар. На следващата година много от поданиците изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В други страни този ден се нарича "Ден на лъжата".

В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима "Априлски глупчо".

Денят на шегата в различните страни носи свой национален колорит, присъщ за всяка страна. Дедите ни забелязали, че Април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина ще се „хванат“, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер“, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.

Във Франция този обичай, предимно градски, наричали „априлска риба“. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.

В Англия от невинното „рибно“ развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: „Априлски глупак!“ Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април“.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.

Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определение за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде. снимка:Tv N