Музеят в Разлог: Пазител на миналото и традициите

Историческият музей в Разлог е културно средище, което пази традициите на хората от този край, тук се съхранява и миналото на региона.

За това специално място кореспондентът на БГНЕС от Благоевград разговаря с директора на музея Христина Манова.

В Деня на народните будители отдаваме нужната почит за да си спомним всички онези имена, допринесли за развитието на нашия град, на всички онези хора позволили да се превърне в център и така да остане в паметта на децата. Те трябва да пазят тази памет, заяви Христина Манова.

Според нея именно такава е ролята на музея като институция, която пази миналото и съхранява традициите.

„Тук се пазят над 5 000 експоната: богата колекция от оръжия, старопечатни книги, характерно и красиво разложко облекло“, добави директорът на музея.

През 2008 г. започва проучването на археологическите обекти в община Разлог, така в музея се сдобива с богата колекция.

„Една от най-ценните находки е плочата от местността Столоватец, други две са в Националния исторически музей-София, с което се гордеем. Това са две плочи от 2500 г. преди Христа, които са били част от храм на Слънцето във вид на кръгово светилище. То е възстановено пред читалището в Разлог, за да се види от жителите и гостите на града“, обясни Манова.

Всяка година музеят организира различни експозиции, постоянна такава е „Някога Мехомия-днес Разлог“. В нея са представени първите сведения за града до 40-те години на XX век, проследява се развитието на града и формирането на кварталите, духовния и стопански живот.

Друга постоянна експозиция е „Старата разложка къща“, пресъздаваща бита на хората през Възраждането, както и постоянната археологическа експозиция.

„Стремим се всяка година да организираме и гостуващи изложби. Такава е изложбата на бродериите на разложките жени. А втората е „Ела се вие, превива“ от Пазарджик. Тя пресъздава обичаите и традициите на родопската сватба както сред християните, така и сред мюсюлманското население“, добави директорът на музея.

Тя обясни, че градът се отличава с изключително красивото облекло, част от него са разложките „запески“. Това са традиционни шевици, носени от жените на града на ръкавите и пазвите, за да ги пази от зли сили.

„Най-малките момичета носят „запески от ягоди, наричани тук „зуници“, има значение жената дали е омъжена, дали ще се омъжва или е вече свекърва. Ако е такава ѝ се подарява запеска „портите“, тъй като посреща в дома си новия живот“, пояснява Манова.

Според нея запеските носят наименованията на различни цветя, оръдия на труда. 28 образци на запеските са подарени на музея от нашата съгражданка Бойка Асиова, която ги събира от сандъците през 60-те години на миналия век и ги дари на музея. Много от жените на града идват, вземат модели, везат и се стараят максимално да ги пресъздадат във вида, в който те са изглеждали преди век.

„В музея е отделено специално внимание на грънчарството – един от основните занаяти в града, с над 80 майстори само в квартал „Вароша“. За съжаление обаче днес няма нито един майстор, който да продължи тази традиция“, каза директорът.

Манова потвърди, че въпреки пандемията културният живот в Историческия музей продължава да държи високо ниво.

„Постарахме през периода на затваряне на училищата, да качваме ежедневно материали на страницата на музея, осъществявахме инициативи дори от вкъщи, така направихме училищата част от духовния живот на Разлог.

Сега, за деня на народните будители отворихме на свободен достъп Килийното училище, където децата и гостите на града могат да се докоснат до образованието през Възраждането. Да пишат на дъсчиците и да се докоснат до чиновете, пълни с пясък“, добави музейният директор.

Тя е горда, че показват на младите имената на всички онези учители, допринесли за развитието на града и оставили трайни следи в историята му.

А в самия музей и пространството пред него са изложени пана с лицата на Разлог – неговите жени и деца, пременени с традиционните за този край носии.а

/БГНЕС