Музей на виното пази уникални рецепти за старобългарски вина
Уникален музей на виното намери своя дом в най-малкия български град Мелник. От много години – от поколение на поколение и от род в род, градът се слави с уникалните вкусове на винената напитка.
Интересната експозиция отваря врати през 2013 г., в сърцето на най-древния български винарски регион в страната. Избата е под земята и в нея е подредена богата експозиция, която разказва за историята на виното, на лозарството и на винопроизводството през хилядолетията.
Легендата гласи, че първият лозар е бил библейският Ной. След потопа, в който той успял да спаси двойка от всеки вид животно на света, праведният Ной слязъл на сушата и се опиянил от „подквасваното питие”. Лозята на Ной се простирали в широк район около планината Арарат и в южната част на Кавказ, тоест на днешни територии в Турция, Сирия и Армения.
Древните гърци пък считат виното за дар от боговете – от Дионис до пастира на овцете му Стафилос /гръцки – „грозде”/. Веднъж пастирът забелязал, че една от козите от стадото постоянно бягала и се прибирала след другите, при това в доста весело настроение. Стафилос я проследил и видял, че животното яде плодовете на непознато дърво. Набрал от тях и ги занесъл на господаря си, който пък установил, че изстисканият сок от плодовете след време придобивал опияняващи свойства.
Дионис пък научил човека да прави вино и го кръстил с името на козаря.
Древни артефакти сочат, че сцени с гроздобер и дейности, свързани с виното, са открити и датирани от третото хилядолетие преди Христа.
За античния гръцко-римски свят виното не е било просто напитка. То е център на цивилизацията наравно с хляба и зехтина. Именно производството на тези три продукта – хляба, зехтина и виното, е повлияло най-много върху развитието на технологията и търговията, а от празниците се раждат и изкуствата.
Около 600 г. пр. н. е. римляните започват да отглеждат облагородената лоза, – явно под влияние на гръцките колонии в южните части на полуострова.
В архаичните времена от 8 до 3-ти век преди Христа не е било разрешено на мъже под 30-годишна възраст да пият вино. За дамите пък забраната е била пълна.
Победоносните римски легиони пренасят в Италия хранителните навици, между които и модата на виното. Постепенно в Рим мъжете започват да демонстрират мястото си в социалната йерархия чрез предпочитания към едни или други вина и възможността да си ги доставят.
През III век след Христа вината от Галия (част от днешна Франция) вече са били доста популярни в Рим.
А защо музеят се сгушва именно в Мелник?
Мелник е и ще остане един от най-романтичните градове в България. И днес той привлича магнетично с богатата си история, бурно минало и пълна с повратности съдба. Градът и до днес пази автентичният си облик, и е разположен сред уникална природа в Югозападен Пирин. Скътал неповторими културни и исторически паметници, той е обявен за историко-археологически, архитектурно-художествен и природен резерват.
Най-старото население, обитавало средното поречие на река Струма, е голямото и силно тракийско племе меди. То не издържа напора на римските легиони и през 28 г. пр. н. е. влиза в състава на Римската империя.
През VI-VII век в долината на Средна Струма се настаняват славянските племена стримонци, а малко по-късно и българите. Към този период се отнася предположението за възникването на селището въз основа на наименованието му.
Сред множеството хипотези надделява схващането, че името на града идва от странното славянско слово „мел”, което означава бяла глина, креда, с което се означават скалите и пясъчниците, сред които е разположен.
По време на византийското владичество Мелник е голям и известен град, един от важните градове във Византия. С този период са свързани множество легенди. Според тях в града на заточение били изпратени изпаднали в немилост знатни велможи от византийския двор. Те идвали с богатствата и семействата си, а градът се развил като културен център.
Най-голям разцвет в Мелник, обаче, настъпва след освобождението на България от византийското владичество. За голямото значение, което му отдава българският цар Калоян говори фактът, че той изпраща като негов управител своя племенник Алексий Слав. Като столица на Славовите владения, Мелник преживял години на най-голям разцвет.
През втората половина на XIV в. Мелник е под властта на севастократор Хрельо. В дарствената грамота, която той дава на метоха, за първи път се говори за развитие на лозарството в Мелник, което по-късно става основен поминък на населението и създава неговата слава.
Предполага се, че Мелник е завладян от турците през 1387 г.
Богатата история на града е разказана в музея на виното днес. Тя оживява и с всяка глътка, която посетителите отпиват с любопитство, но и почит към напитката на боговете.
Едно е сигурно: че вината тук са с оригинален произход, цвят, аромат и вкус. Питиетата са произведени по автентична мелнишка рецепта и технология.
На посетителите е разрешено сами да си напълнят от еликсира и да го бутилират с автентична ръчна преса. Впечатляват се и от уникалната колекция от инструменти, съдове, съоръжения и технологии за производство на вино и ракия – ножици, кошници, кошове, бъчви, плетени дамаджани, павурчета, мелачки.
В трезора на музея е разположена специална селекция мелнишки вина, произведени от винарските изби на регион Средна Струма.
Иначе, създателите на музея много години се готвили за откриването му. Събирали древни инструменти за засаждане на грозде, за приготвяне и съхраняване на напитката. И решили да предлагат само домашни вина, произведени по рецепта и технология на дедите им.
Колекцията от вина в трезора винаги наброява над 400 бутилки, като сред тях има и скъпи експонати. Те могат да бъдат закупени, но веднага се поставят нови бутилки в трезора. Като консултанти са привлечени местни енолози, които дават информация и разказват историята на лозарството и винопроизводството в региона. Предлагат се за продажба продукти на винарски изби от региона, най-отлежалите вина са от 2000 година. През вековете от Мелник са тръгвали керваните с гъсто мелнишко вино, което е могло в кърпа да го носиш, разказват легендите.
Стигали до Западна Европа, а трасето е известно като “Пътя на виното”.
В музея има съдове, които са си направо с историческа и етнографска стойност, сред тях и такива от древността – глинени, дървени и метални инструменти за окопаване и подрязване, за пренасяне и съхранение на гроздето и виното. Над експонатите има снимки и рисунки, илюстриращи процеса на приготвяне на виното – от засаждането до наливането му в бъчвите. Не липсват и боговете на виното от най-различните времена.
Трезорът се помещава в традиционните за Мелник тунели, по стените на които се подават гърлата на бутилките от ценната колекция.
В залата за дегустация посетителите могат да опитат четири вида вино: червените са от сортовете “Широка мелнишка лоза”, “Мерло” и “Каберне”, а бялото е купаж – “Сандански мискет” и “Керацуда” или “Шардоне” и “Мускат”.
Най-скъпата бутилка вино в трезора в момента е на цена от 70 лева. Тя е от реколта 2007 г. и е купаж от “Мерло”, “Каберне” и “Широка мелнишка лоза”. Съхранява се в специални пясъчни бутилки – стъклото е покрито плътно с пясък, и при постоянна температура между 12 и 14 градуса./БГНЕС