Мрачна прогноза! Земетресение може да предизвика потоп в центъра на Благоевград

Земетресение може да потопи под вода центъра на Благоевград. В пъти е намалял дебитът на минералните води, а подземните реки и потоци около и под града, отбелязани в карта от водното дружество през 1931 г., на много места са пресъхнали. Констатациите са на геодезисти и архитекти, а за коментар на настоящата обстановка потърсихме главния архитект на община Благоевград Васил Тинчев:

– Арх. Тинчев, имате ли данни с колко е намалял дебитът на минералните води в града, които са една от емблемите на Благоевград?

– Да и те са в пъти. Например за минералната вода, която отива към стария плувен басейн, отдаден на концесия на Н. Галчев, дебитът е паднал между 2 и 3 пъти. Това е същата вода, която излиза при старата баня под стадиона. Христо Ковачки, концесионер на банята, също ми казваше, че към 2 пъти е намалял дебитът на минералната вода там.

– За какъв период от време се е случило това?

– За последните 20 години само. инж. Митко Митев, който беше зам. кмет по строителството в първия мандат на Костадин Паскалев, още тогава се е занимавал с темата за водата и в тази връзка с дебита за банята и стария плувен басейн. Покрай тези проучвания ми казваше, че са установили, че поне 2 пъти намалял дебитът на минералните води. Тогава са викали специалисти от София, които са изследвали всичо. Тогава е изследвана и носимоспособност на почвата в кв. „Бялата висота“ и са очертани и зони, където може да се строи и където въобще не може да се строи. Това обаче е пропуснато да се отбележи тогава и в общия устройствен план, и в подробните устройствени планове и сега заради тези изследвания гледаме всеки инвестиционен обект, който пристига за одобрение, дали няма да попадне в зона, в която, ако се направи, ще се свлече няколко имота по- надолу.

– Констатациите от последните 2 десетилетия означават ли, че има опасност минералните извори един ден да пресъхнат или да изчезнат?

– В обозримото минало преди около век по спомени на местни хора в Благоевград са текли много вади в различни посоки, основно от местността Баларбаши към града. И сега, като правим сондажи, се установява, че на много места има речни дерета, излизат чакъл и наноси, но в момента не във всяко от тях има или излиза вода. Затова за всеки имот в центъра, за който има инвестиционни намерения, препоръчвам да се направят добри сондажи, за да не се стига до трагедии и нежелани ситуации. Преди 30-ина години, когато се строи партийният дом в центъра на града, в който сега са АУБ и ЮЗУ, отдолу изскочи вода и тя беше половин метър. Затова направиха фундаментна плоча и хидроизолация, колкото е могло за времето да се направи. Но пък при строителството на комплекс „Ален мак“, доколкото знам, не е излизала вода. Подобна е ситуацията и в кв. 9, теренът срещу ІІІ основно училище, който сега се застрои и преди години беше пълно с вода. Преди там да започнат собствениците строителство бихме три сонди – в двата края и по средата се видя, че в единия от имотите вода ще има и тя ще излиза на 6 метра дълбочина. Затова трябваше да се събира в кладенци с поплавък, който да включва помпа, та честата и утаена вода да се изпомпва в канализационната мрежа на града. Там се взеха всички мерки. Интересното е, че при ъгловата малка кооперация в района, последната в посока гарата, не излезе вода. А 5-6 метра зад него водният стълб беше 90 см. Натрупаха баластра, проби през нея и излезе. Не излезе вода на терена на Марек Тасев, нито на този, на който строи фирмата на К. Хаджигаев, а при Иван Хаджиев излезе малко, която само леко сълзеше към М. Тасев. И се взеха мерки. Незначително количество вода излезе и на терена на старата автогара, който в момента се застроява. Това са били канали и дерета, някои от тях са действащи, други са пресъхнали. По-опасното и съществено от гледна точка на хидрогеологията е, че има един разлом, който тръгва някъде от края на новия квартал на Баларбаши, след острия завой над къщата на Кирил Пендев. Там някъде около завоя има геоложки разлом, който върви надолу и минава при входа на стадиона, оттам извива в посока „Вароша“. Това беше причина хидрогеологът инж. Кирил Станоев, който преди години беше ръководител група „Геология“ в Районна проектантска опганизация“ – Благоевград, да предупреждава, че там минава голям водопровод, който захранва V микрорайон. Инж. Станоев предупреждаваше, ча ако стане земетресение, там е възможно да има разсет и този водопровод да се спука и да отнесе всичко по ул. „Септемврийска“ към операта и площад „Македония“. Това е по-опасното. В картите на Водния синдикат от 1930-1934 г. доста старателно са заснети и отбелязани тези дерета, които сега не съществуват. Тази карта е нанесена и съвместена с кадастъра на Благоевград. На много места, като сме работили, в района на ІV микрорайон и около ЮЗУ бяха отбелязани такива дерета, доста големи при това. Настоях да ги обходим и на място се вижда, че 30-а година е било дере, а след 80 г. няма и спомен от вода.

– Да разбирам, че бавно, но сигурно се засушава…

– Променя се оттокът. Някога е имало гори, сега баирите на Баларбаши са лозя. Променен е водният отток, както и съставът на почвата. На много места при изкопните работи на строежите са отнети пластове или части от тях, някои от които са пропускали вода, други са били глинести и са насочвали водата в друга посока, та в тази връзка вече се променя и геологияата. Заради промяната на водния състав на почвата на места се получават слягания и улягане на почвата и така с времето се променят нещата.

– Има ли някаква вероятност да се повтори наводнението от 1954 г. в Благоевград?

– През 1988-1989 г. беше направено водохващане на височина 1000 метра в Рила и горе-долу рилската вода на тази височина беше отведена в посока София. Това веднага се усети след това, през деветдесетте години имаше доста сушави и тогава за първи път видяхме нещо, което не бяхме виждали в Благоевград, лятно време да можеш да минеш с обувки по дъното на р. Благоевградска Бистрица, без да се намокриш. Сега вече това е факт всяка година. Просто защото ние, благоевградчани, разчитаме на водния отток от 1000 м надолу. Затова и страховити прогнози като повтаряне на приливната вълна от 1954 г. по Бистрица няма как да се случат вече. Просто защото водата я няма, тя е хваната и пренасочена.

– В тази връзка има ли шанс някога язовир „Ракочевица“ да стане факт и да гарантира водата на цялата община, независимо от сушата? Доколкото имам информация голяма част от инфраструктурата за него е направена.

– Шансът на този язовир беше през 1995-1997 година, ако не се лъжа, когато имаше лобиране от местните депутати, държавата имаше достатъчно средства и парите бяха заделени. Трябваше само да се усвоят. Тогава строителните фирми в Благоевград не можаха да се консолидират в консорциум и да усвоят за краткото време, което бе дадено тези пари. След това си взеха поука и го направиха за Американския унивеситет.

– Има ли все пак шанс за „Ракочевица“?

– Никакви прогнози не мога да дам, защото за осъществяване на такъв проект не може да става дума за общински инвестиции. Нужни са десетки милиони, нещо, което може да осигури само държавата, но пък изплащането след това на тези инвестиции ще се отрази вероятно на цената на водата.

– Може ли да се случи с еврофинансиране?

– Не мисля, защото е много трудно да се отговори на всички изисквания, които са страшно много. Държавата, вместо да изсипва милиони в Цанков камък, можеше тези средства да разпредели на няколко по-малки обекти, за да се разреши като цяло проблемът в страната. Но за да стане такова нещо, е нужна дългосрочна стратегия за развитие на страната в близките 20-30 години и планираното да се реализира последователно от всички правителства в този период.Струма