Млади журналисти по следите на Левски в Кюстендил

Учениците от клуба по журналистика към ОБЕДИНЕН ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – Кюстендил се включиха в подготовката на предаването „Книгите, които ни свързват“ – съвместна продукция на ТВ „Запад“ и Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ . Темата, по която работиха младите журналисти с ръководител Венцеслав Илчев , бе „Идвал ли е Васил Левски в Кюстендил“.
Децата проучиха вестници и книги от ценния фонд на отдел „Краезнание“ към библиотеката , свързани с въпроса за евентуалните посещения на Апостола в региона, след което обобщиха събраната информация и я представиха пред камера .
Сред разгледаните публикации се посочва, че Стоян Заимов пръв споменава за посещение на Левски в Кюстендил . По негови данни Дякона, преоблечен като свещеник , се отправил от Драгалевския манастир към града и отседнал в килиите на манастира „Свети Мина“, където провеждал срещи за организиране на таен революционен комитет. Според същите сведения той посетил и село Соволяно, където получил подкрепа за бъдещото въстание .
Други материали разказват за предполагаемо посещение на Левски в Осоговския манастир, използван като прикрита станция на революционния комитет . В отделни публикации се описва и образът на непознат мъж, преминавал през Кюстендилския край в различни превъплъщения, за когото местните предания твърдят, че е бил Левски .
Особено ценен е материалът, представен през 2011 година от историка д-р Румен Манов, който публикува документ със спомените на опълченеца Гаврил Посписменов, записани през 1936 година . В тях се съдържат сведения за срещи на Апостола в Кюстендил и за създаването на таен комитет.
В книгата на Здравко Тонев за село Соволяно също се разглежда темата за присъствието на Левски в района . Според автора първото му идване е през 1871 година, а селото се превръща в център на революционна дейност.
Съществуват обаче и проучвания, според които Апостолът не е посещавал лично Кюстендил и не е сформирал сам комитет в града . Отбелязва се, че комитет е създаден през втората половина на 1872 година по нареждане на Тодор Пеев, като доказателство се посочват писма, съхранявани в Народната библиотека в София .
Работата по темата даде възможност на младите журналисти да се докоснат до различни гледни точки и исторически източници, свързани с една от най-значимите личности в българската история