МИЗЕРИЯ: Хранят пациенти с хляб и кренвирши

Пациентите в редица лечебни заведения у нас ядат хляб и кренвирши. Това алармират читатели на „Телеграф“. Според официалните данни на Националния център по обществено здраве и анализи през изминалата година болниците са плащали средно по 3,23 лв. за един храноден. Това включва закуска, обяд и вечеря. „За тази цена няма как да очакваме в болници да има качествена храна. Кренвиршите може да са с добро качество, но може и да не са. Един кренвирш, който е по стандарт, струва около 1,40 лв. Същото е с колбаса, може да е шунка или филе, но може и да е некачествен салам. Т

ова зависи от цената, а когато критерият за избор е най-ниската цена, всичко се опорочава“, коментира експертът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. По думите й би следвало в различните отделения да има различно меню. „Диетичният режим например на пациенти със стомашно-чревни болести, жлъчно-чернодробни и панкреасни не може да бъде същият като при пациенти от различните хирургични отделения, родилни отделение и т.н.“, казва проф. Байкова.

Критика

„Изкарах пет дни в голяма столична болница. Ежедневно получавах филия хляб и парче сирене, което определено беше имитиращ продукт, или филия хляб и парче салам. Варени картофи, които бяха недоварени, зеле, което плуваше в олио. Храната наистина беше под всякаква критика“, разказва пък Петя Иванова. 

Според данните за миналата година най-много пари за храна отделят специализираните болници за активно лечение (СБАЛ) на пневмо-фтизиатрични заболявания – 4,29 лв. на ден. Най-малко пък плащат специализираните болници за активно лечение на АГ болести – 2,01 лв. на ден. Друга справка показва, че в университетските многопрофилни болници за период от 10 години сумата за хранене на пациентите е нараснала с едва 63 стотинки. Така, ако през 2010 г. средният разход за един храноден е бил 2,70 лв., то през 2020 г. той вече е 3,33 лв. Сходна е ситуацията в областните и общинските МБАЛ, които обаче плащат под 2,50 лева на ден. В някои лечебни заведения пък дори е отчетен спад. Така например в специализираните АГ болници през 2010 г. са плащали средно 2,08 лв. за храноден, а през 2020 г. цената е била 1,93 лв. Най-драстично е в специализираните болници за активно лечение, които от 2,49 лв. през 2010 са стигнали до средно 0,91 стотинки през 2020 г. Най-голямо пък е увеличението в специализирани болници по рехабилитация, които са започнали да отделят по 5,17 лв. на ден.

Проблем

Проблемът е, че повечето лечебни заведения пускат обществени поръчки за избор на фирма, която да доставя храната, и договорът се подписва за срок от няколко години. В много от тях е посочено, че цената е фиксирана и не може да бъде променяна. Така предвид инфлацията очаквано е качеството на храната да падне, тъй като сумата, която се заплаща за нея, остава същата, но продуктите са по-скъпи. Част от болниците са пуснали нови обществени поръчки, но други все още работят по старите (виж карето). От здравното министерство обясниха пред „Телеграф“, че управителят на болницата е този, който отговаря и планира дейността по храненето на пациентите. „То може да се осигурява чрез външен доставчик на услугата или от структурно звено към самото лечебно заведение.

И в двата случая управителният орган на съответното лечебно заведение е възложител на обществената поръчка. Като такъв той определя критериите за избор на доставчика на външна услуга или на суровини за кухненския блок, организира провеждането на поръчката, избора на съответен изпълнител и сключването на договор“, обясняват от ведомството. В действителност обаче основен критерий в избора на доставчик е най-ниската цена.

Работят със сборник рецепти от 1984 г.

В обществените поръчки на болниците се посочва, че съответната фирма е длъжна да доставя храна съгласно „Сборник рецепти за диетични ястия за  заведенията за обществено хранене и лечебно-профилактичните заведения”. Въпросният сборник е издаден през 1984 г. „Разбира се, че не е редно да се работи по него, но няма кой да напише нов“, казва проф. Донка Байкова. Храната задължително идва в еднократни кутии, като в някои от обществените поръчки се посочва, че това е за сметка на фирмата. Прибори обаче не се включват. Такива трябва да си носи всеки пациент.

Новите обществени поръчки са по-скъпи

Болниците, които пускат нови обществени поръчки за доставка на храна, отделят повече пари. Така например в момента е активна обществена поръчка за „Приготвяне и доставка на закуска, обяд и вечеря за пациентите в стационара на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Бургас”, с обявена цена от 100 000 лв. за около 17 000 хранодни, включващи закуска, обяд и вечеря. Това означава, че цената за един ден ще бъде 5,88 лв., което е два пъти повече от средната цена на миналата година. Друга болница – „Проф. д-р К. Чилов“ в гр. Мадан, също е обявила обществена поръчка за срок от две години за доставка на храна. Като цената е 240 000 лв. В същото време обществената поръчка на УМБАЛ „Александровска“ за приготвяне и доставка на готова храна за хоспитализираните пациенти е за 199 999 лв. и е за срок до сключване на договор с избран изпълнител по обжалваните процедури със същия предмет, но не по-дълъг от 6 месеца.

Хвърлят кетъринга в коша
Елена Анастасова

От много години частните и държавните болници в Бургас използват услугите на външни фирми за изхранване на пациентите. Кетъринга се доставя на място в прозрачни кутии. 
Заради лошата и недостатъчна храна в държавната болница повечето пациенти изобщо не я докосват и кутиите с манджи от кетъринга отиват директно в кошчетата на боклук. В частните болници храната е доста по-добра, но количествата са малки, а цената е висока. Пациентите заплащат по 25 лв. дневно за храна. В една от частници лечебници храната е безплатна само за спешните пациенти, транспортирани с линейка, и за онкоболните.

Кръчми в близост решават проблема

Добромир Радушев

Пациентите във Варна също са недоволни от храната в големите болници. Там проблемът е решен със заведения за хранене в двора или близо до лечебните заведения. Цените са приемливи, но пък този вариант не е подходящ за лежащо болните. Те често ядат това, което им донесат от вкъщи. Домашната храна според лекарите обаче не винаги е подходяща и много зависи от заболяването на пациента.