Митове и легенди за Благоевград

Във всеки град има емблематични имена на сгради, заведения, кметове, чиято слава се препредава от поколение на поколение, такива в Благоевград са кмета Ангел Тасински, квартал "Вдовиците"(девиците), бившите кръчми "9-те магарета", "Последен грош" и "Мъртви души", магазин "Мравка", сградите "Монопола", "Кривата краставица", "Шапката на Франциско" и др.

Преди и след 9.9.1944 година в Горна Джумая най-култовата кръчма е "Деветте магарета". Най-вече заради името. Просто защото от селата идвали на пазар с магарета, и преди да влязат и ударят по едно "набързо", връзвали отвън прочутите с ината си своенравни добичета. Съдържател на кръчмата-хан по някое време бил Киро Бобошевецо. Тя просъществува до към 1965 година, след което на нейно място е построена кооперация, не случайно намиращото се в нея кафе джумалии пак си наричат "9-те магарета".

Най-популярния хотел по онова време е "Лондон", собственост на фамилията Тасеви. Сега сградата едвам се крепи, най-честите побоища в града на излизне от дискотеките стават в намиращата под "Лондонъ" закусвалня "Бакалов". Пак по същото време един "колониалень" магазин, намиращ се на Житния пазар, бе кръстен от собственика му Стоил Киров "Мравка". На негово място наследниците му вдигнаха жилищна кооперация.

Горноджумайци завинаги ще помнят и предават от баща на син името на един кмет. Бай Ангел Тасински. Най-вече заради афоризмите му. Той е известен с това, че при откриването на водопровода, идващ от м. Чакалица сам се награди с "комплект пишалкя/писалка/, и я прие с благодарност с думите: "Мерси бай Ангеле, турам си я у джебо".

Доста по-късно, по времето на "социализЪма" се родиха кръчмите "Последен грош" на входа на града под университета, на чието място сега има бензиностанция. В нея граждани харчеха последните си пари, от тук и името. "Мъртви души", естествено се намираше при гробищата, сега вече на нейно място се издигна автосервиз. Един от най-популярните ресторанти в по-ново време в Благоевград бе "Кривата краставица". Формата й дойде от факта, че задната част бе екран на лятното кино. След Демокрацията то стана ненужен лукс, на мястото за зрителите израсна кооперация, а "краставицата" вече е банка. На входа на ресторанта, на втория етаж клиентите посрещаше препарирана мечка.

Някъде след промените на 10.11.1989 г. на ул. "Марица" отвори врати ресторант "Морско дъно". Шкембеджийницата, просъществувала до към 2010 година, приютяваше любителите на пачата и шкембето, докато булдозер не я изтри от лицето на града и лиши минувачите от "аромата" на прокиснал оцет и чесън.

Посещението на Дипломатическия корпус през 1997 година изцяло промени центъра на Благоевград. Мащабната реконструкция на центъра и сградите освен Партийния дом, станал впоследствие седалище на Американския университет в България и на Правно-историческия факултет на ЮЗУ, и оформеното подплощадно пространство с фонтаните и водната каскада, сътвори и сгради-шедьоври. Сред тях е "Купола", кръстен от зевзеците в града "Шапката на Франциско", по аналог с един от героите на течащия по телевизията тогава култов сериал "Робинята Изаура". Сега и "шапката на Франциско" е банка.

Корпуса роди и "Паяка", бирарията на кръговото кръстовище, на която странно защо, може би за да се впише в три пъти по-високата от нея кооперация, й сложиха крака като на паяк. След като "Паяка" стана застрахователно дружество му резнаха краката и сега те само стърчат. А квартал "Освобождение" още първите му заселници нарекоха "Вдовиците". Заради безкрайните проблеми по узаконяване, трудната за изпълнение канализация, някои от започналите да строят тук кооперации се страхуваха да не си ширят в палатите само съпругите им.

Във всеки град в Югозапада има по една култова кръчма. Ще споменем само "Бутни-дръпни" в Дупница и "При кучето" в Перник. И понеже кръчмите преди 40 години бяха "вся и всьо" в който и да е град, ще го потвърдим с една история.

Навремето в град Перник имаше един спортист-Гигата. На едно от състезанията по морето се започнал с рускиня. При раздялата и дал адреса си: Перник, "Калкас", "При кучето", Гигата. И колкото и невеорятно да звучи, вместо да се отърве от краткия флирт, писмата пристигаха и на този кратък и лаконичен адрес. По листовете със ситно изписани с мастило редове имаше отпечатък от сочни начервени устни и капки от изсъхнали по дългия път до Перник сълзи.

Божидар Стоилов