Мистика води туристи към забравени села в Пиринско

Обичат да ходят в Склаве, родното място на Спартак

Легенди и митове за омагьосани къщи, змейове и змейски невести, иманета и жълтици, привличат като магнит туристи към закътани и позабравени села и местности в Пиринско. И ако допреди години в такива селища ходеха само научни работници, студенти и фолклористи, за да си набавят автентични материали за дипломни и научни работи, то сега без проекти и реклама, туристите сами влизат в ролята на откриватели. Въоръжени с карти в ръка търсят диви места, които не са вписани в никой наръчник за пътуващия, но пък славата им се носи от уста на уста.

Така в определени села като Пирин, Любовище, Склаве и райони в Симитли и още много други места започнаха да прииждат чужденци, фотографи, филмови продуценти и търсачи на красоти и мистични истории.

Село Пирин и стотината му жители от пет-шест години се радват на нечуван интерес. Сгушено в прегръдката на връх Ореляк, на границата между Среден и Южен Пирин, тук до скоро идвали само роднини по събори. Но видиш ли бабите на припек и поговориш ли с тях, се пренасяш в друг свят. Те не дудлят като своите наборки за пенсиите и здравето, а веднага почват да разказват историята за змей живял в селото. И най-любопитното е, че вярват в тая мистика.

„В нашето село навремето е живял змей. Ей там, на оня баир му е къщата. Построил я за жена си Стана. Родил им се син, кръстили го Гинчо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всички старци сме ги виждали, така започват приказката за змея.

Местните разказват, че змеят построил къща в селото за себе си и за Стана – най-хубавата мома в селото. Отскоро там живял Атанас Гинчов – потомък на змея, който също имал на гърба си закърнели криле. Заради несъвсем човешкия му произход хората го избягвали и той си отишъл от този свят самотен.

Тук няма жител, който да не вярва,че някога е живяло сред тях същество от Долната земя. И това не е някаква всеобща лудост, а отношение към легендите и историята, която са наследили от своите предци.

Заради сладките раздумки бабите от Пирин са станали буквално манекенки. Идват фотографи отвсякъде, те обличат носиите и ги снимат. Тук е заснет и филма „Писмо до Америка“. Това е и селото, където починалите се опяват на два гласа, което по-скоро прилича на виене. Село Пирин днес е истински резерват за фолклор и мистика.

В санданското село Склаве пък всички вярват, че е родното място на Спартак. Старото име на селището е Славе – латинска дума, която означава „роб“. Населеното място хората са приели като родно на великия тракиец и с някогашния пазар на роби, на който е продаден самият Спартак. Сега местните в търсене на туристи и препитание, възстановиха пазара от онова време, като правят възстановка един път в годината.

По време на Спартаковите игри има гладиаторски тренировки и битки, продават се тракийски и римски кулинарни изкушения, автентична римска храна – риба, печено и варено месо, хляб от овес, просо и жито, грозде, ябълки, фурми, стафиди, вино, орехи, мед и коприва, различни стоки за бита, има и фолклорни прояви. По този начин се утвърждава древният панаир в селището като привлекателно и запомнящо се място с история, легенди и обичаи.

В кметството е създадена малка експозиция за Спартак и за местните легенди с макети, с костюми на тракийци, гладиатори.

Някога робите били купувани от търговци, които ги препродавали на богати робовладелци. След това новата собственост била доставяна с кораби или сухопътни кервани до местоназначението си. На този пазар са били продавани за роби пленени от римляните при битки тракийци, славяни, мъже и жени от съседни племена. Според местни легенди, в началото на новото хилядолетие толкова много роби тракийци е имало в Склаве, че е било възможно да се замени тракиец за глава лук.

По света си измислят истории, за да привличат туристи, а при нас всичко е истина. Така рекламираме и популяризираме културно-историческия туризъм в селото ни. Идват все повече гости от страната и чужбина в Склаве, казват местните. Днес атракциите се разиграват от танцьори и артисти, които идват специално от Италия.

В село Любовище, което се намира в прегръдките на Мелнишките пирамиди, пък има един необикновен тунел. Той свързва отбивката от пътя за Роженския манастир с това красиво и омайно място. Тунелът е вкопан и прилича на вход между два свята. Всъщност той е строен от хора преди години като пряк път, но днес туристите не вярват в това и всички мислят,че е природно образувание. А къщите в Любовище са като омагьосани, всички са оплетени от пълзящи зелени растения. Изоставени, домовете са превзети от природата. Малцината жители разказват пленителни истории за жълтици, за иманета от времето на Яне Сандански и преди това и разбира се легенди за любовта, онази изпепеляваща, която е дала името на селото. В село Добърско,Разложко и вярващи и невярващи наливат вода от поточе зад известния Добърски храм с летящия Христос. За изворчето се носят легенди, че лекува слепота. Тук се разказва, че ослепените Самуилови войници са дошли, точно за да опитат да лекуват очите си. И до днес всеки налива вода в шише, мият лице и очи, вярвайки в магията на водата.

В община Симитли също е пълно с мистични места. В полите на Пирин, при вековен бор, миряни се събират през юли. Там има голям бор, който се намира до параклис носещ името на Света Марина. Всички местни вярват обаче, че ако прегърнат бора, ще се заредят с енергия, необикновена сила и здраве. Затова и винаги през юли дни преди празника Света Марина ходят на бора. Идват и болни, които вярват, че ще се излекуват, ако прегърнат дървото.

Пак в община Симитли се намират Коматинските скали. Те представляват огромен, причудлив и все още слабо познат на туристите природен феномен. Затова пък за него знаят много иманяри от цялата страна. Скалният масив се намира край българо-македонската граница и е на 25 километра над общинския център Симитли. Мястото от векове е обвито в легенди и мистерии, които разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пещера, която крие жълтици и алтъни. Геоложкият феномен е край село Брестово. И е обект на чести иманярски набези. Тук всички вярват, че там има скрити жълтици, но те са прокълнати,защото са събирани от обири и грабежи по турско време.

На 3-4 километра от скалите се намира едно дряново дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа – по този начин са се сплели два от стволовете. В Пиринско обаче всички вярват, че ако под арката на дряна мине бездетна жена, ще забременее. Славата на дървото се е разнесла и из страната и често тук идват отчаяни булки, казват местните, които често влизат в ролята на гидове.

Легендата се поддържа и симитличани казват: Дървото наистина има някаква необяснима сила. Минава се три пъти през арката при изгрев слънце. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине под арката, както и да каже молитва. Не се говори силно, а се шепне. Оставя се някакъв нишан или дар върху дървото – кърпичка, дреха, носени от молещите се за рожба.

Тези места и села, натоварени с енергията на мистиката и легендите, нямат нужда от реклама. Хората сами ги търсят, всеки по своя причина.