Мястото е подготвено, охраната е по постовете си, а бордюрите по пътя към залата са освежени с нов слой жълта и черна боя. Исламабад е в очакване.

Като домакини на жизненоважните преговори между САЩ и Иран, пакистанските правителствени служители демонстрират оптимизъм. Те подчертават, че за разлика от много други посредници, се ползват с доверието и на двете преговарящи страни, пише ВВС.

Ръководителят на американската делегация, вицепрезидентът Джей Ди Ванс, също изразява надежда. „Ако иранците са склонни да преговарят добросъвестно“, заяви той преди отпътуването си от САЩ, „ние със сигурност сме готови да протегнем ръка“. Но думите му бяха придружени и от предупреждение: „Ако се опитат да ни изиграят, ще разберат, че преговарящият екип няма да бъде толкова отзивчив“.

Ясно е, че пред страните стои истинска планина от препятствия.

• Ливан

Продължаващата кампания на Израел срещу „Хизбула“ – въоръжения съюзник на Иран в Ливан – заплашва да провали диалога още преди неговия старт. „Продължаването на тези действия ще обезсмисли преговорите“, написа иранският президент Масуд Пезешкиан в социалната мрежа X. „Пръстите ни остават на спусъка. Иран никога няма да изостави своите ливански братя и сестри.“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е категоричен, че „няма прекратяване на огъня“ спрямо „Хизбула“, макар че призивите за евакуация в южните предградия на Бейрут все още не са последвани от по-мащабни действия. Доналд Тръмп коментира, че ходовете на Израел в Ливан сега ще бъдат „малко по-сдържани“, а Държавният департамент на САЩ съобщи, че следващата седмица във Вашингтон ще се проведат директни преговори между Израел и Ливан. Дали това ще бъде достатъчно, за да бъде удовлетворен Техеран, предстои да разберем.

• Ормузкият проток

Друг критичен проблем е ключовият маршрут за пренос на петрол през Ормузкия проток. Доналд Тръмп заяви, че Иран „се справя много зле“ с осигуряването на свободен достъп за корабите, въпреки първоначалните обещания. „Това не е споразумението, което имаме!“, написа той в Truth Social, обвинявайки Иран в „непочтеност“.

В момента трафикът през протока е минимален, като стотици плавателни съдове и близо 20 000 моряци остават блокирани в Залива. Установил контрол над този стратегически воден път, Иран изглежда решен да го легитимира като свои суверенни води, въвеждайки нови правила за преминаване. В четвъртък Техеран обяви създаването на нови транзитни маршрути северно от съществуващите канали. В изявление, насочено към страховете на корабните компании, се посочва, че новите трасета са необходими, „за да се избегнат противокорабните мини в основната зона“.

На фона на информациите, че някои кораби са платили такса от 2 милиона долара (1,5 млн. британски лири) за преминаване, Тръмп предупреди Иран „да не се опитва да таксува танкерите“.

• Ядреният въпрос

Може би най-голямата и дългогодишна ябълка на раздора остава ядрената енергия. Тръмп обяви старта на операция „Епична ярост“, целяща да гарантира, че Иран „никога няма да притежава ядрено оръжие“. Техеран твърди, че не се стреми към създаването на бомба – теза, към която Западът подхожда с огромен скептицизъм. Иран настоява, че като страна по Договора за неразпространение, има право да обогатява уран за граждански цели.

Иранското предложение от 10 точки, което Тръмп определи като „работеща основа“, включва искане за международно признаване на правото на обогатяване. В същото време собственият план на Тръмп от 15 точки изисква Иран „да преустанови всякакво обогатяване на уран на своя територия“. Попитан по темата, министърът на отбраната Пит Хегсет заяви единствено, че Иран „никога няма да има ядрено оръжие или капацитет да създаде такова“.

• Регионалните съюзници на Иран

Мрежата от съюзници на Техеран – „Хизбула“ в Ливан, хутите в Йемен, „Хамас“ в Газа и милициите в Ирак – осигурява на Иран регионално влияние и възможност за „предна отбрана“ срещу Израел и САЩ. От началото на войната в Газа през октомври 2023 г., тази „Ос на съпротивата“ е под постоянен натиск. Една част от нея – режимът на Башар ал-Асад в Сирия – вече не съществува. Израел обаче вижда в тази структура екзистенциална заплаха, която трябва да бъде напълно елиминирана. Въпреки икономическия срив в Иран и желанието на обществото за по-ниски военни разходи, Техеран не дава знаци, че е готов да изостави своите прокси групировки.

• Облекчаване на санкциите

Ислямската република е под тежки международни санкции от десетилетия и настоява за пълното им премахване като част от всяка сделка. В петък председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф обяви, че преди старта на преговорите трябва да бъдат освободени замразени активи на стойност 120 милиарда долара (89 млрд. британски лири). Според него това е едно от двете предварително договорени условия, наред с примирието в Ливан.

Въпреки това, изявлението на пакистанския премиер Шехбаз Шариф от 7 април за двуседмично примирие не споменава нищо за активите. Малко вероятно е администрацията на Тръмп да направи толкова голяма отстъпка още в самото начало на преговорния процес.