Министър Вълчев опроверга в Благоевград слуховете, че местят ЮЗУ в Пловдив или Перник
„Ако имаме повече изключени хора от образованието, ще има и повече изключени хора от обществото, ще имаме небалансирано и много по-слабо икономическо развитие. Затова още преди век и половина – два почти всички общества са стигнали до извода, че всички хора трябва да бъдат включени в системата на образованието и тя да финансира колективния бюджетен механизъм”, каза министърът на образованието Красимир Вълчев на среща в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, където изнесе лекция пред представители на академичната общност, студенти и докторанти.
Министърът подчерта, че за разлика от училищното, висшето образование няма тази цел да бъде универсално, т.е. всички да бъдат включени, но образователната система трябва да предоставя знанията за повече години и техният обем да се увеличава.
“Има много пряка и силна връзка между това колко години учат средно хората в една страна и степента на икономическо развитие. Ако едно време това да си завършил средно образование е било рядкост, днес едва ли не докторантурата е това, което не е масово. Постоянно се покачва броят на годините”, сподели за увеличаващия се обем от знания министърът и подчерта, че въпреки това целта не е всички да се включат в системата на висшето образование, т.е. то да е всеобхватно. Въпреки това действал принципът за равен достъп и именно тази концепция правила висшето образование също публично.
Красимир Вълчев изтъкна и че колкото повече хора са образовани, толкова повече цялото общество е по-напреднало, но имало безотговорни родители, които не осигуряват правото на образование на децата си. “В България ги има и тези родители се увеличават. Не чувстват образованието като задължение и тогава държавата трябва да се намеси. Това правим ние в момента с механизма за съвместна работа на институциите в системата на училищното образование. Учителите със социалите работници в някои случаи и с полицията ходят по домовете и ги карат почти ежедневно да пуснат децата си на училище, убеждават ги, а в краен случай трябва да ги принуждаваме“, каза по повод механизма за обхващане и задържане на децата и учениците министърът.
Той разказа как момиченце помолило учителката си да отиде в тях, за да говори с родителите й да я пуснат на училище. Учителката обаче трябвало да отиде с целия екип по механизма, защото ако била сама, имало вероятност да не погледнат на нея с необходимия респект.
Малко по-късно, по време на лекцията си, Кр. Вълчев призна и че въпреки общи и допълнителни подкрепа, финансирания и обучения незнаещите български език на входа – 1 клас, в повечето случаи в 5-7 клас отпадали от образователната система, най-често заради ранен брак и натрупани дефицити. А дори и формално да се водели записани, те били непригодни и незнаещи да говорят и да пишат на български език. “И според това, което ми казват, няма сила, която да ги задържи в училището през май, септември, когато почват разни я гроздобери, черешобери, ягодобери. Затова работим всички институции. Инспекцията по труда ги е подгонила. Но те ходят, връщат се в чужбина. Общо взето, ако посещенията им са на 50%, пак добре. Първия час са се успали, последния вече са се отегчили. Идват за средните часове, когато обикновено са закуските”, показа, че отлично е запознат с един от основните проблеми на не едно и две български училища, министърът.
Той анализира, че образованието е публично благо, защото чрез него се постигат колективни цели, каквито по думите му са утвърждаване и съхранение на националната идентичност, както и възпитанието. „Възпитателната функция винаги е била част от образователната система. Колкото по-възпитани са хората в едно общество, толкова то е по-хармонично. Друг е въпросът, че достигайки една степен на модернизиране и на консумиране на ефектите на масовото образование, което се случи в края на миналия век, някак си се загуби невидимата основа от общи, споделени ценности, за това на какво трябва да възпитаме децата. Това споразумение от ред, правила в училище, което често наричаме дисциплина, съвпадна с развитието на мощни индустрии, като киното, медиите, електронните игри. Сега говорим за агресия, за много други неща, които се очакваме училището с визпитателната си функция да ги компенсира. Ние, родителите, очакваме от учителите, те пък казват: „Очакваме от родителите”. Но истината е, че ние трябва да проведем този разговор”, заключи Кр. Вълчев и разкри, че миналата седмица е предложил проект на стратегия за възпитателната работа на училищата. Това не е правило заради самия документ, тъй като по думите му документи имало достатъчно, а именно за да се фиксират общи норми, които да се спазват, и ценности, на които да се възпитават децата.
“Добрата новина е, че вече проведохме първите дискусии и установихме, че всъщност ние имаме този набор от общи ценности, които споделяме. Те са и в Закона за предучилищното и училищно образование, и в тази стратегия. Това са и гражданските ценности, и ценостите на националната принадлежност, и на европейското гражданство. Ние не ги противопоставяме. Всичко това трябва да възпита образователната система”, коментира готвената нова стратегия Кр. Вълчев.
По-нататък в разсъжденията си, говорейки за развитието на технологите и изкуствения интелект, министърът заяви и че в много по-голяма степен образователната система трябва да възпитава в кретивност, защото това ще остане основното качество на човека през следващите десетилетия. По време на изказването си, продължило 1 час, Кр. Вълчев говори /без да чете отникъде/ и за целите на образованието, постигнатото, особено с деца и ученици от т.нар. социално уязвими групи, делегираните бюджети в училище и критиките, че финансирането зависи от броя на учащите.
По отношение на предизвикателствата Кр. Вълчев сподели, че учениците трябва да бъдат подготвени за пазара на труда след 50-60 години, когато щяло да има съвсем други професии. “Днес например професионалните гимназии по механизация на селското стопанство готвят комбайнери. След 5 години обаче ще имаме автономни комбайни, то вече има. Което означава, че в бъдеще всички тряба да имат по-големи, задълбочени дигитални умения, не на ползватели, а на оператори на машини и създатели. Затова създадохме предмета компютърно моделиране в 3 клас”, обясни министърът и подчерта, че за разлика от средното, именно висшето образование трябва да даде базовите специализирани знания и да развива придобитите компетентности. Той призна и че със сигурност има още много неща, които може да каже, но предпочита да спре и с изразени мнения, въпроси и предложения разговорът да стане по-конкретен.
Ректорът на ЮЗУ проф. д-р Б. Юруков призна, че е впечатлен от изказването на министъра. “Очаквах един по-сух поглед, който е свързан само с финансовата страна, но всички бяхме свидетели на един философски и практически подход”, каза ректорът и даде думата на присътващите.
Пръв пред микрофона застана деканът на Стопанския факултет доц. д-р Преслав Димитров, който неотдавна на състоял се в Благоевград граждански диалог покани министъра да дойде в ЮЗУ. Деканът благодари на Кр. Вълчев, че е приел поканата, и впоследствие отправи редица въпроси. Доц. д-р Пр. Димитров предложи финансирането на университети да бъде обвързано и с реализираните проекти, като подчерта, че ЮЗУ е лидер в тази област с множество проекти, включително и такива с директно финансиране от Брюксел.
Министърът призна, че не е сигурен дали това може да се мери, но деканът подробно му обясни в кои платформи и регистри може да влезе и да види проектите, по които работи всеки университет.
Отношение по темата взе и ръководителят на отдел “Европроекти” в ЮЗУ проф. д-р Петър Миланов. Той изтъкна, че почти всики проекти на университета са не само с научна, а и с практическа насоченост и стойност, и даде конкретни примери.
Доц. д-р Преслав Димитров коментира и че заради редуцирането на приема точно на Стопанския факултет цяла Югозападна България – от банки и учреждения в Гоцеделчевския регион до туристическите обекти в Банско и Сандански – страдали от липса на кадри.
Деканът на Филологическия факултет проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова сподели, че взема думата по повод казаното от министъра, че една от целите на образованието е подкрепа на националната идентичност и това децата още от най-ранна възраст, от 3 до 7 г., да научат български език. „Какви конкретни стъпки смятате да предприемете в подкрепа на българския език, българската култура и националната идентичност. Имам предвид това, че напоследък децата са все по-наясно, че трябва да знаят английски, по-малко от тях са убедени, че трябва да знаят български, и мисля, че всички колеги се сблъскват с този проблем”, каза проф. Панайотова.
Министърът изтъкна, че българският език е застъпен във всичките степени на образованието, във всички предмети и е основна компетентност. Именно за да се подкрепи детската градина според заложеното в нормативната уредба и целенасочената работа, МОН в момента стартира проект за допълнително обучение по български за тези, които не знаят езика. Наред с това министерството финансира и над 350 образователни центрове, т.нар. неделни училища в чужбина.
По време на срещата бяха дискутирани теми, свързани с рейтинговата система на висшите училища, реализацията на студентите, научните изследвания, подкрепата за млади преподаватели и необходимостта от стратегии за развитие, които да гарантират бъдещето на университетите. Въпросите следваха един след друг, а в продължение на близо 2 часа министърът търпеливо изслуша всички питания и отговори на тях.
С въпрос към министър Красимир Вълчев се обърна и Захаруля Ликопули, докторант от Република Гърция в Стопанския факултет. „Бих искала да благодаря на ректорското ръководство и на декана на Стопанския факултет доц. д-р Преслав Димитров за качеството на обучение и за високия професионализъм на преподавателския състав. Бих искала да задам един въпрос. Напоследък чувам слухове, и то лоши. Истина ли е, че имате намерение да преместите Югозападния университет в Пловдив или в Перник? Ние сме избрали този университет заради качеството на обучение и защото е много близо до нашата страна. Какво ще се случи с нас, ако се премести университетът?”, попита Захаруля.
Министър Вълчев помисли, че въпросът, зададен от докторантката, е шега. „Тези слухове са стигнали до Гърция, но не и до София. За първи път чувам този слух”, каза министърът. Той бе категоричен, че Югозападният университет „Неофит Рилски“ няма да бъде преместен.
Министър Вълчев сподели, че Югозападният университет е един от най-добре работещите университети в България и министерството ще подпомогне университета за благоустрояването на района около Първи корпус. От думите му стана ясно, че както в министерството, така и на централно ниво се работи за затвържаване мястото на Югозападния университет в системата на висшето образование в България. в.Струма