Милиони текат към България! Гурбетчиите от Югозапада са най-големият ни "инвеститор"

Чудели ли сте се кой е най-големият чуждестранен инвеститор у нас тази година. Спрете! Това са гурбетчиите, които вкарват милиони левове в страната около празниците.

Цели села се издържат от припечеленото от свои роднини в чужбина.

Най-големи суми се изпращат от Германия, Съединените щати и Испания, а голяма част от тях отиват в селата в петричкия и гоцеделчевския край.

В детската градина в село Лъжница рядко ще видите баща да води детето си на занималня. Това е така, защото бащите от Лъжница масово се трудят в чужбина. Като Авди Зърбаш. От три години той работи в Швейцария, а в селото живеят жена му и двете му малки деца.

„Чуваме се всеки ден, но това не може да отнеме мъката, която чувстваме в себе си. Прибираш се тогава, когато ти позволят. Ти не си на собствена земя. Не мога да опиша моята трудност навън. Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже. Въпреки всичко трябва да стискаме зъби и да преживяваме”, споделя Авди. 

Авди разказва, че когато е в Швейцария изпраща постоянно пари до България. Това озадачило банковите служители в страната на часовниците. Той е категоричен, че от чужбина за България от гурбетчийския труд наистина потичат милиони, но на много висока цена.

„Мъката не може да се опише, не мога да ви опиша какво изпитвам, когато моето дете ми се обади и каже: „Кога ще се прибираш?”, а аз съм там от 5 дни. Това са милиони, които остават в България, но ние отново заминаваме. Моята цел е да завърша жилището, което е от моя баща. Желанието ми е да създам малък семеен бизнес. Тогава си оставам тук”, добави Зърбаш. 

Банковите такси за преводи в чужбина поевтиняват

Докато такива като Авди са в чужбина и се борят за всеки лев, тук в България ги чакат такива като дядо Любен Стоименов. И в неговото село - петричкото Старчево, голяма част от мъжете и от жените са в чужбина. За дядо Любен остават редките телефонни разговори с децата, които живеят и работят в Испания.

И Лъжница, и Старчево са пълни с хора около новогодишните празници. Семействата се събират, за да празнуват, преди отново да опитат горчивия привкус на гурбетчийския живот в началото на януари.