Милион и половина българи на съд заради Кубрат и Джошуа

По неофициални данни близо 1,5 милиона българи са проследили боксовия сблъсък между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа в съботната нощ. Само една десета от тях обаче са си заплатили за услугата, всички други са разчитали на пиратски стриймове и сега най-надлежно подлежат на наказателна отговорност.

Ето го юридическия прочит на събитията според колегите от "Правен свят":

Дългоочакваното събитие, а именно боксовият мач между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, се излъчи онлайн чрез официална английска стрийминг платформа DAZN. Достъпът до спортната среща се осъществява правомерно, само след заплащането на съответна такса. По този начин стрийминг услугата запазва авторските си права над възпроизвежданото съдържание, като разрешава съответния потребител да гледа в реално време мача, но не и да го записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва, предава или използва по друг нерегламентиран начин.

Въпреки това, стотици хиляди българи гледаха събитието на живо, използвайки безплатен стрийминг, предоставен от неоторизирани доставчици, които дори споделяха хипервръзки към излъчването на мача в реално време в профилите в социалните си мрежи с цел набиране на повече зрители и популяризиране на онлайн платформите си, както и с цел трупане на дивиденти посредством разпространение на платени реклами.

Стриймингът сам по себе си не представлява незаконна дейност, ако се осъществява от оторизиран доставчик на услуга. Същият представлява „поток“ от данни, който „тече“ от определен сървър до потребителското устройство, познат е и още като възпроизвеждане на видео на живо. При него не се налага потребителят да изтегли желаното съдържание на файл, а притежава само достъп до него онлайн.

Съгласно общите условия за ползване на официалния доставчик на стрийминг услугата, всички публикувани материали са обект на защита на правото на интелектуална собственост, в частност авторското право, като използването им се разрешава при изрична договореност с него. Налице ли е в такъв случай правонарушение?

Съгласно действащото българско законодателство потребител, който получава достъп чрез стрийминг от неоторизиран източник, формално извършва нарушение на авторски права чрез изготвяне на временно копие на част от произведението в процеса на стрийминга. Поради своя инцидентен характер и ниската степен на засягане на правата на авторите или правоносителите, тези деяния не би следвало да водят до ангажиране отговорността на крайния потребител. Действителното нарушение на тези права се осъществява от неоторизираната платформа, която възпроизвежда трайни копия на защитени произведения, и предоставя онлайн достъп на неограничен брой потребители, с което съществено уврежда законните интереси на правоносителите.

Деянието, извършено от неоторизираните доставчици, се квалифицира като престъпно на основание чл. 172а от Наказателния кодекс, а именно "Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.“ В случай, че деянието се определи по квалицирания състав в ал.4 на същата разпоредба , а именно като такова в особено големи размери, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Поставеният разграничителен критерий по отношение на размера съгласно трайната съдебна практика представлява паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.

Налице е и европейска практика по повод на стрийминг услугите, поради високата степен на заплаха от нарушаване на авторските права. В тази насока е Решение на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване по дело C‑527/15, отправено от първоинстанционен съд в Холандия, което решение забранява разпространението на софтуер, създаден да предоставя на потребителите нерегламентиран достъп до защитено съдържание.

Важен аспект при анализирането на нарушението на авторските права в конкретната хипотеза е правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл.3 от Директива 2001/29/ЕО „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, за която съгласно трайната практика на СЕС се счита, че същата подлежи на разширително тълкуване. Така например в дело C‑160/15 (GS Media) СЕС постановява, че авторскоправната закрила върху мета-образуванията на интернет пространството (хипервръзките) се разпростира и върху публичното им разпространение и поставянето им в уебсайт към обекти, закриляни от авторското право, които са свободно достъпни на друг уебсайт, без разрешение от носителя на авторското право, ако се установи, че са предоставени с цел печалба. В този случай, знанието за противоправността на предоставянето се предполага.

СЕС приема, че следва да са налице две кумулативни предпоставки, а именно публичност и разгласяване, за да се определи дали ползвателят извършва акт на разгласяване, като се взема под внимание дали лицето съзнава напълно последиците от своето поведение, изразяващо се в предоставяне на достъп до обект, защитен от авторското право. Задължително се извършва преценка в случаите, когато без въпросния неоторизиран доставчик потребителите поначало не биха могли да използват разпространеното съдържание, както и дали същото може да достигне до неограничен кръг лица.

Комисията за защита на потребителите съветва всеки потребител да се уверява в легитимността на сайта за стрийминг, който използва, с цел установяване дали не е попаднал на некоректен източник. Измамните сайтове крият рискове за неопитните потребители, като им предлагат недействителни абонаменти. Също така, мрежата на Европейските потребителски центрове ECC-Net в брошурата си „Безопасен стрийминг“ напомня на потребителите за често срещаната практика от страна на пиратските платформи, които целят да привлекат потребители с крадено съдържание, като в същото време съществува риск от осъществяване на неоторизиран достъп до поверителна информация и лични данни на съответния потребител. Липсата на ясна информация за авторите на произведенията и за режима на тяхното използване е ясна индикация, че същите не се предлагат законно онлайн.