Михаил Бащавелов: Заболяването „син език“ се предава по трансмисивен път, чрез ухапване от куликоиди (комари) и не е опасно за хората

Заболяването „син език“ се предава по трансмисивен път, чрез ухапване от куликоиди (комари) и не е опасно за хората. Това каза на пресконференция директорът на Областна дирекция по безопасност на храните- Благоевград д-р Махаил Бащавелов.

Продуктите, добити от заразени животни (мляко, месо) също не са опасни за човешка консумация. При констатиране на заразата при животни, със слабо изразени клинични признаци, се предприема лечение с антибиотици и нестероидни противовъзпалителни средства. Клиничните признаци при болестта „син език” най- често се наблюдават при овцете, при които патологичната изява може да варира по –силно, като говедата и козите рядко с клиника, но винаги реагират с образуване на антитела. Към вирусът са чувствителни и други домашни преживни животни. Инкубационният период при овцете продължава 5 - 10 дни.

При говедата след 4-ия ден започва с виремия и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат източник на инфекцията.[5] Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признци.

Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания. При овцете клиничните признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, депресия, диспнея и затруднено дишане. В началото секретите от носа са бистри, а по-късно преминават в слузесто гнойни. Достига се до изсушаване на кожата около ноздрите. Видимите лигавици по муцуната, устните и очите са зачервени. Устните и езика са силно отекли. Езикът е цианотичен и излиза от устата. От тук идва и наименованието на болестта. Наблюдава се оток по главата и ушите. Констатират се и ерозии и улцерации по устата, водещи по-късно до ерозия и подмяна на лигавицата. В областта на копитния венец се наблюдава зачервяване, копитата са болезнени с куцота. Често се стига и до изпадането им. При бременните овце се констатират аборти или раждане на нежизнеспособни агнета. Допълнителни признаци могатн да бъдат тортиколис, повръщане, пневмония и конюнктивит.

Смъртността варира в зависимост от серотипа на вируса. След период от три или четири седмици при някои от оцелелите овце може да се наблюдава загуба на част или на цялата вълна. При говедата болестта протича предимно субклинично. Единствените признаци са промяна в количеството на левкоцитите и колебания в телесната температура. Много рядко се наблюдава средна по степен хиперемия и разязвяване в устната кухина, хиперемия по венечния ръб на копитата, свръхчувствителност и дерматит. В ноздрите се натрупва гъст ексудат и се наблюдават малки ерозии. При разплодните бици може да има временен стерилитет. При заразени крави телетата се раждат с хидроцефалус и мозъчни кисти. При антилопите и елените най-често се констатират масови кръвоизливи и внезапна смърт.