Местни избори 2019: Права и задължения
Както повелява традицията – месец преди провеждането на местните избори бе открита предизборната кампания за всички кандидати. За тазгодишния вот това е в полунощ в петък, 27 септември.
Навлизането в кампания един месец преди изборите дава възможност на партиите, кандидатите и коалициите да представят идеите и програмите си за управление на градовете, малките населени места и селата, като се опитат така да мобилизират максимална подкрепа за себе си.
Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в населените места, в които никой от кандидатите не е избран с повече от 50% от подадените валидни гласове в първия тур.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на райони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското управление има и села с по-малки кметства, в които има кметски наместници, но това не е избираема длъжност и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите населени места. Така в някои общини избирателите ще гласуват четири пъти наведнъж – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на населени места (села).
На тези избори за общински власти няма да може да се гласува машинно, след като такъв тип гласуване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с мотива, че за гражданите ще е твърде сложно да гласуват за местни власти чрез машина. На местните избори вече няма да могат да се разкриват и секционни избирателни комисии за българите в чужбина.
За да може един гражданин да гласува на вота на 27 октомври, той трябва да е живял (тоест, да има постоянен или настоящ адрес) най-малко 6 месеца преди изборите в населеното място, в което гласува. На 12 октомври изтича срокът, в който гласоподавател може да поиска да гласува по настоящ адрес, а хора с увреждания да поискат да упражнят правото си на вот в подвижна кутия.
Общият брой на избирателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко спрямо вота през 2015 г., когато право на глас имаха около 6 363 000 българи. Адресите на всички избирателни секции в цялата страна вече са публично оповестени на сайта на Централната избирателна комисия, а списъците с избирателите ще бъдат разлепени на 16 октомври.
Тази година държавата заплаща по 100 лв. възнаграждение на председател на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лв., а на останалите членове – по 80 лв. Спрямо предходните общински избори надниците са скочили почти двойно, а изплащането им ще започне седмица след провеждането на изборите.
В четвъртък бе крайният срок, в който държавата да преведе средствата, необходими за подготовката и провеждането на изборите за местни власти. За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лева, – в сравнение с миналите местни избори, тези ще са с над 20 млн. лв. по-скъпи на данъкоплатците.
66 формации ще участват във вота наесен, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции. Близо 17 500 българи ще се борят за кметски столове в 265-те общини в страната. Общият брой на регистрираните кандидати за изборите е над 36 288 души.
На изборите през 2015 г. основни конкуренти в битката останаха БСП и ГЕРБ. На първи тур кметове на ГЕРБ спечелиха кметските места в десет големи областни града, ДПС по традиция от раз получи Кърджали, а Видин, Кюстендил и Монтана отидоха в ръцете на коалиция от партии.
Сега сред рекордьорите по брой последователни мандати първенци са кметът на Монтана Златко Живков, и на Гоце Делчев – Владимир Москов, като двамата са единствените градоначалници в страната, които ще посегнат към седми управленски мандат.
Жребият на ЦИК определи номерата на бюлетините на някои от партиите и коалициите: ГЕРБ получи 43, БСП за България – 56, ДПС – 55, ВМРО – 34, НФСБ – 8, Атака – 4, ВОЛЯ получи номер 51, а Демократична България – 66.
Очаква се битката за общинските постове да бъде тежка, съобщи в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев. В столицата със сигурност кмет ще бъде избран на балотаж, а съставът на общинския съвет ще бъде шарен. По данни на социологическа агенция „Тренд“ за прескачане на „бариерата“ за влизане в общинския съвет са необходими около 6000 – 7000 гласа, което на фона на множеството силни и различни кандидатури няма да е проблем. Това значи, че решения за управлението на града ще се взимат много трудно, смята политологът. И допълни, че това неминуемо означава, че местните избори впоследствие ще доведат до тежки политически пазарлъци.
Българите най-малко се интересуват от пола и възрастта на своя кмет, важното е той да бъде честен; а най-отблъскващо в градоначалника си хората определят това да е корумпиран. Данните са от проучване на социологическата агенция за идеалния според българите кмет. Едва 8% от българите смятат, че са подходящи управляват градове в качеството си на кмет. 36% от хората биха избрали мъж за кмет, а едва 10% биха предпочели дама. 41% са на мнение, че възрастта няма значение, но 40% от българите посочват, че кметът начело на тяхното населено място трябва да бъде млад. Всеки четвърти българин смята, че кметът трябва да е честен, всеки шести – че не трябва да е корумпиран, а всеки десети смята, че градоначалникът им трябва да е деен, енергичен, работлив, но и умен, отговорен, и с опит.
За поредна година в навечерието на изборите депутатите ще излязат в предизборна ваканция, след като в предишни години стана ясно, че по време на предизборни кампании получават заплатите си като депутати, а реално правят предизборни агитации извън парламента. Сега от 16 до 25 октомври народните представители ще трябва да участват само в заседанията на парламентарните комисии, като единствено за тях ще им бъдат приспадани и компенсирани транспортни разходи. Ваканцията е и единственият начин парламентарната трибуна да не бъде използвана за предизборна агитация.
Откриването на предизборната кампания налага и строги правила за поведението на медиите – кандидатите могат да представят програмите и идеите си само след съответния договор между двете страни – правило, което строго се следи от Съвета за електронни медии. Абсолютно забранено е оповестяването на анонимни материали, както и на предизборни материали без издател; забранено е и публикуването на платени форми без съответното известяване за читателя. Забранено е и използването на националните химн, герб и знаме, както и на религиози символи и знаци на чужди държави или общини в материали на български кандидати или партии. И задължително условие за публикуване на рекламни материали е оповестяването, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“.
Забранена е предизборната агитация в държавния и общинския транспорт, както и във всички държавни и общински учреждения, институции, предприятия и в търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Остава и забраната да се унищожават предизборни материали на участници в местния вот; а агитационни плакати могат да се лепят само на определени от общините места.
Посланията в предизборната кампания могат да се водят само и единствено на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушение на това изискване ще бъде санкционирано с глоба от 2000 до 5000 лв. за всяко отделно провинение.
След приключване на битката за местната власт всички кандидати, партии или коалиции са длъжни в 7-дневен срок да премахнат агитационните си материали, иначе ги грози глоба от 1000 до 5000 лева./БГНЕС