Мелник-пирамиди, 70 църкви, къщи от XVIII и XIX в. и винарни в скалите

• Градът има 16 паметника на културата, 10 от тях са къщи на заможни фамилии
• През Възраждането тук живеят 25 хил. души – в наши дни са 250

Създаден още през Античността, най-малкият град у нас – Мелник, е обявен за културно-исторически резерват и за град музей, привличащ хиляди наши и чужди туристи. Със своите около 250 жители днес той има най-много паметници на културата – 16. От тях 10 са къщи на заможни фамилии през Възраждането. Най-забележителните са Болярската къща, архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието, Велевата къща, Менчевата къща, Кордопуловата къща, Пашовата къща, Попстефановата къща, Спандониевата къща, Кушковата къща, къщата на Ташо Шарланджия, къщата на баба Ташкуба, Лумпаровата къща.

Част от тях са напълно запазени, други не са реставрирани с години или пък са полуразрушени.

Най-бурна е историята на града през Средновековието, когато Мелник е преминавал под властта на българи, византийци и сърби. Градът е бил столица на обявилия се за независим владетел деспот Алексий Слав, с чиито дарения през 1220 г. е изграден и Роженският манастир, само на 10-ина километра от градчето. Мелник е един от значителните центрове на Възраждането в балкански мащаб. Най-впечатляваща днес е възрожденската архитектура и каменните къщи, кацнали по склоновете под пясъчните пирамиди. Акад. Иван Дуйчев е категоричен, че етимологията на името Мелник има славянски произход от думата мел – бяла глина, креда, с която се определят скалите, сред които е разположен градът.

Поради стръмния терен сградите основно са на две нива

В края на ХVI и началото на ХVII век се оформя градският площад като продължение на стария градски център с Болярската къща и търговско-занаятчийската част по десния бряг на дерето, покрай което преминава и главната улица.

През 1701 г. е издигната градската Часовникова кула, а оформянето на центъра завършва през 1756 г. със строежа на църквата “Св. Николай Чудотворец”. През ХIХ век са построени градското кафене, турската казарма, конакът, запазен до наши дни, и турският затвор, който по-късно е познат като Узунова къща. Мащабното строителство в Мелник се дължи на значителното замогване на местните жители, занимаващи се най вече със занаятчийство и търговия в края на XVIII и началото на XIX век. Основен поминък е винопроизводство и тютюнопроизводство. Мелнишкото вино се изнася в цяла Европа. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията на Манолис Кордопулос, чиято къща с винарска изба днес е превърната в музей и е най-голямата запазена къща от XIX век на Балканския полуостров.

Мелнишките търговци са на второ място след търновските

Основни стоки, с които се търгува, са сурова коприна, памучна тъкан, обработените кожи, железарски изделия, пчелен мед, восък, тютюн и вино. Успешната търговия води и до разцвет на културата и изкуството, бум на строежа на нови църкви, пищно украсени от атонски зографи. Първото българско училище е разкрито през 1873 г. от Петър Сарафов в дома на свещеника Атанас Павлов. През тези години в града има три мъжки училища и едно девическо, както и много богата библиотека. През Възраждането в Мелник вече има над 70 църкви и манастири, а градът е търговско средище с над 25 хил. жители. Поклонници от Мелник дават едни от най-големите парични дарения за Рилския манастир, снабдяват го със сапун, маслини, хайвер, зехтин.

Заради разцвета си в икономическо отношение и връзките не само с големите градове от Османската империя, но и в Европа, мелнишката къща е силно повлияна от западноевопейската култура. Жилищните сгради имат две части – жилищна и стопанско-производствена. В жилищната част има голям салон, около който са останалите стаи – дневна, кухня, спалня, баня и др. Характерна особеност са двата реда прозорци с богати стъклописи, резбовани и рисувани тавани.

Мелнишката къща е с асиметрична композиция
и с вертикално израстване на обема

В края на XIX век мелнишката къща е повлияна от следосвобожденската архитектура на пловдивската къща и започва да се налагат симетричните композиции. Под почти всички големи и пищни къщи има винарни, вкопани в скалите. Интересна е Болярската къща, архитектурно-строителен паметник на Средновековието с национално значение, която е една от най-старите сгради на Балканския полуостров. Строена е през първата половина на ХIII век, когато е била резиденция на деспот Алексий Слав. След това е опожарена и разрушена, но по-късно е възстановена. За градежа са използвани ломени камъни, споени с бял хоросан.

През Възраждането е била една от най-пищно обзаведените жилищни сгради, с вътрешен двор с мраморни настилки, фонтани с мраморни статуи, зали и стаи с мозаечни подове, стенописи, витражи. Час от нея е запазена и до днес. Къщата на Ташо (Атанас) Шарланджията, изградена през XIX век, е била на богата фамилия, занимаваща се с лозарство и търговия. На приземния етаж са търговските помещения и винарната, вкопана в пясъчника. Над тях са богато украсените жилищни помещения. Друг паметник на културата е средновековната и възрожденска Кушкова къща. Тя е двуетажна, с високо приземие на две нива и жилищен етаж. Спандониевата къща, също паметник на културата, е строена около 1815 г. И при нея приземният етаж е ползван за обработка и съхраняване на вино.

 

Турският конак е другата интересна в архитектурно отношение и като история сграда, запазена и до днес в центъра на града. Конакът е построен около 1821 г. и там се е помещавала градската и околийската управа по време на османското владичество. По-късно сградата се е ползвала за училище и ученически пансион.

От 10 г. Мелник си има и Музей на виното

В експозицията е включена автентична колекция от инструменти, съоръжения за производство на ракия и вино, снимки, свързани с историята на производството, глинени, метални и дървени съдове за съхранение на виното. Експонатите представят целия цикъл на производство – от засаждането на лозите, пръскането, брането, мачкането на гроздето до приготвянето на самото вино. В трезор се пазят около 400 бутилки вино, като част от тях са на 50-60 г.

Като закрилник на този край Яне Сандански често отсядал в Кордопуловата къща

Битът на заможните българи и традициите при приготвяне и съхраняване на виното са запазени и до днес в тривековната Кордопулова къща, която е сред най-интересните забележителности в Мелник. Тя е най-голямата къща на Балканския полуостров, построена през 1754 г. от заможен търговец от фамилията Кордопулос, чието вино е пътувало из цяла Европа, но най-често до клиенти в Париж и Венеция.

Величествената къща е на 3 нива, а пред нея са останките от фамилната черква “Света Варвара”. 90 квадратни метра е площта на гостната в къщата, с два реда по 12 прозореца. Характерни за постройката са горният ред прозорци – смесица от венециански с ориенталски стил, а долният ред са типично български за възрожденския период. Таванът е богато украсен със слънце в средата и 12 геометрични фигури, символизиращи 12-те апостоли и 12-те месеца в годината. Над гардеробите са изобразени гроздове. Средната стая е наричана кьошка, където също са приемани гости, но по-малко на брой и основно за кафе или малки вечеринки. Там са били и музикантите. В нея много пъти са свирили музиканти от Виенската филхармония.

Витражните стъкла в спалнята пък са с български, гръцки, турски и ориенталски мотиви. Камината е във вид на минаре, върху което има православен кръст. Столовата е мястото за закуска, обяд и вечеря, както и за сключване на търговски сделки. В нея има сауна и тайник – шкаф. При преговори с партньори зад шкафа е стоял трети човек, който преценявал дали сделката е добра, или не. Зимната градина е покрита със стъкло. Там са отсядали за по-големи сделки, на по-тихо и спокойно място.

Уникалното на лятната тераса пък е изображението на картата на България във възрожденския период. В центъра е направен с камъни точен слънчев часовник.
В единия край на картата има посадено дърво, което обозначава мястото, където се намира Мелник. Под къщата е най-дългото подземие, където отлежава виното в грамадни бъчви и може да остане повече от 20 г. Като закрилник за този край Яне Сандански често е отсядал в къщата, а при опасност за него и хората му те са се спасявали през тайника, тавана и лятната тераса.

Пазят саркофага с тленните  останки на деспот Алексий Слав в историческия музей

Близо 30 г. до началото на 90-те години на ХХ век музеят е разположен в известната Пашова къща, която е паметник на културата. Наричат я още Ибрахимбеговата или Бейската къща. Строена е в началото на XIX век за Ибрахим бей. Това е бил комплекс от сгради – харемлък за жените и селямлък за мъжете, свързани с малка постройка и стопански сгради. До днес е запазен само харемлъкът, който е наричан и Пашова къща, на името на последния собственик.

Сградата е триетажна с каменно приземие, открито към двора. Вътрешна стълба води към междинния етаж, а над него е жилищният етаж. След реституция на къщата музейната експозиция е преместена в друга сграда, която е обновена основно през 2015 г. Музеят има етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите – винарството. Изложени са находки от региона, датирани към всички епохи от праисторията до новото време. В богата експозиция е представен градският тип култура и бит на гръцките фамилии в Мелник през Възраждането. Съхраняват се около 5000 експоната. Преди 4 г. там бе открита нова експозиция за историята на Мелник. За първи път бе изложен мраморен саркофаг, в който са положени тленните останки на деспот Алексий Слав.

Гробът на владетеля, който е от българската царска династия на Асеневци, е открит преди десетина години от археологическия екип на проф. Виолета Нешева.
Алексий Слав e самостоятелен български владетел, деспот на княжество в Родопско-Пиринската област от 1207 до 1230 г., владетел на Мелник. Произхожда от династията Асеневци, племенник е на царете Асен, Петър и Калоян. Първи братовчед на цар Борил и севастократор Стрез. След смъртта на Калоян в 1207 г. се противопоставя на цар Борил, а година по-късно се договаря с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата деспот. В обновената експозиция има още ценни археологически артефакти, оръжия от национално-освободителните борби, възстановка на възрожденска градска къща и предмети от градския бит и култура на гръцките богати фамилии в град Мелник през Възраждането.