Мелник - най-малкият град на България
Обиколката на Епицентър.бг из красотите на България продължава. Днес ще ви разкажем за най-малкият град у нас – Мелник. Независимо от населението си от едва 208 души, мястото е притегателен център за еко, културен, планински и дори здравен туризъм.
Разположен на 175 км от столицата и на едва 30 км от границата с Гърция, Мелник определено има какво да предложи на разнообразните си посетители.
Първо, географската обусловеност на Мелник го превръща в истинска обетована земя. Градчето е разположено в планински район в югозападните поли на Пирин планина.
Второ, климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Тоест, тук винаги е най-топло, въздухът е най-чист, а надморката височина обуславя високото съдържание на кислород.
Трето, историята на Мелник е повече от любопитна. През Античността тук има селище на тракийското племе меди, което през I-III в. бележи разцвет.
На платото „Св. Никола“, защитено от отвесни склонове и с отлична видимост към околността, се намира тракийско светилище, превърнато по-късно през 97 г. в каменен храм с йонийски и дорийски колони. През 1215 година Мелник се превръща в столица на независимо феодално княжество, управлявано от Деспот Алексий Слав. Руините на неговата крепост са запазени и до днес, близо до града. За съжаление, поради многобройните войни крепостта на деспот Слав не се запазила, но нейните руини и до днес привличат туристи от различни страни.
Мелник е бил освободен от турска власт на 17 октомври 1912 г. от четата на Яне Сандански. Голямата част от града е била опожарена. През 1968 Мелник е бил обявен за град музей. Днес основен поминък на местното население е винопроизводство, тютюнопроизводство и туризма.
Красивият планински град освен най-малък е наричан още град-музей и град-история. Със старовремемската си архитектура къщите, сгушени в пясъчните кули, пренасят туристите в приказната обстановка на миналото.
Сред най-забележителните архитектурни паметници е Пашовата къща (наричана още Ибрахим бейовата), която функционира и като градски национален музей. Тя е построена през 1815 година, приземният етаж на сградата е изграден от камък, а къщата се състои от осем стаи.
Комплексът от сгради е изграден в голям терасиран двор, на южен скат, спускащ се стръмно към Мелнишкото дере, в началото на XIX век за Ибрахим бей и се е състоял от две жилищни сгради – харемлък за жените и селямлък за мъжете, свързани с малка постройка хазна и стопански сгради. Запазен е само харемлъкът, който е наричан и Пашова къща, по името на последния собственик.
Къщата е триетажна и се състои от приземие, междинен и жилищен етаж. Приземието е каменно и било открито към двора. Вътрешна стълба води към междинния етаж, който е с малки прозорци и днес е разделен на малки офиси. Над него жилищният етаж е значително по-висок и е с паянтов градеж. От юг има три стаи, силно издадени еркерно, чиито подови нива на раздвижени. Таваните са с фини, резбовани с растителни мотиви профили. Камините са украсена с щукатура. На север са кухнята и хамамът, а помещението на запад днес го няма. Стрехите са обшити. От години наред къщата се руши.
Градският исторически музей в Мелник е филиал на Историческия музей в Сандански. От 1968 година до началото на 90-те години на ХХ век, музеят е разположен в известната Пашова къща, построена в началото на XIX век. По късно експозицията е преместена в друга сграда, която е обновена през 2015 година.
Музеят има етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите от Пиринска Македония – винарството. Изложени са находки от региона, датирани към всички епохи от праисторията до новото време. В богата експозиция е представен градският тип култура и бит на гръцките фамилии в Мелник през Възраждането. Интересен е акцентът към артефакти, свързани с винопроизводството – мелнишки бъчви, аксесоари и снимки, свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино.
От 1992 година в музея се съхраняват около 5000 експоната.
Кордопуловата къща в Мелник, наричана още Цинцаровата къща, е поредният обект, който си струва да бъде посетен. Тя построена през 1754 година, като е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино и е принадлежала на богатата гръцка фамилия на търговци Кордопулос.
В къщата са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино.
В къщата, която според някои източници е втора по големина в страната, е изложена мелнишка изба, като тя е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров (според друг източник 80-метров) тунел. В избите могат да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва побира 12,5 тона. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.
Два от четирите етажа на постройката са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. В залата влиза светлина през 24-те прозорци, подредени в две редици. Горната редица е от цветно венецианско стъкло, което пропуска меко светлината, падаща върху изрисуваните стени, дърворезби и долапи. Дървените етажи са покрити с пъстри черги. Покрай три стени има места за сядане под еркерните прозорци.
Предполага се, че Кордопуловата къща и митрополитската църква „Свети Николай“ са построени от един и същ майстор.Последният прочут представител на фамилията е Манолис Кордопулос, завършил винопроизводство във Франция, модернизирал отрасъла в Мелник. Той дава убежище на Яне Сандански в дома си в годините преди Балканската война. Убит е от напускащите града турци през 1912 г., в момента в който четата на Яне Сандански влиза в града. Собственик на къщата става Агнеса, която е била или прислужница, или сестра на Кордопулос. Омъжва се за Георги Цинцара, но нямат деца. Осиновяват племенника си Гавраил, който е бащата на Никола Паспалев, сегашният стопанин на Кордопуловата къща. През 1974 – 1980 къщата е реставрирана от арх. Георги Лабов. Днес тя е частен музей и се посещава от 30 000 туристи годишно.
В близост до Цинцаровата къща се намира паметникът на Яне Сандански е построен през 1972 година и се намира в градинката при входа на Мелник. Неговият автор е скулпторът Крум Дерменджиев.
Но Мелник не е само история, той е и природа – дъхава, уханна, китна родопска природа. Не пропускайте да посетите Мелнишката крепост – това е средновековна крепост, разположена на хълма Свети Никола, южно от града. Тя датира от началото на XI век. Преустроена е в XII век по време на управлението на деспот Алексий Слав. В XX век крепостта е известна и като Деспотславова крепост. От нея се осъществява визуална връзка с Петричката крепост. Уверяваме ви, че гледката от върха на крепостта, простираща се над градчето, си струва всяка крачка нагоре по хълма.
Идва ред и на най-забележителното местенце в Мелнишко - Мелнишките пирамиди, скални образувания, които са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди на територията на България.
Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин в околностите на Мелник. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Най-популярните сред тях са група пирамиди, разположени недалеч от село Кърланово. Освен заради значително по-големия им размер, интересни за туристите ги прави и това, че са изградени почивна станция и други сгради за настаняване на туристи.
Мелнишките пирамиди на височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви.
Туристите, интересуващи се от религия и желаещи да запалят свещ на светите места, имат какво да посетят на територията на Мелник. В миналото градът е център на Мелнишката епархия, основана в XIII век. През XIX век тя обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската кааза и нахията Долна Джумая от Сярската каза с общо 101 християнски селища.
След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската кааза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия. През 1891 – 1892 година голяма част от християнското население в епархията отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.
Днес диоцезът на Мелнишката епархия е поделен между Неврокопската епархия на Българската православна църква и Валовищката на Цариградската патриаршия (управлявана от Църквата на Гърция). Мелнишки е титулярна епископска титла (тоест без епархия) на БПЦ.
В Мелник се намира частично запазената средновековна византийска църква „Св. Никола“, датирана към края на XII век и разрушена при пожар през 1913 г. Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани на църквата датират от XIII в. и се смятат за едни от най-старите в Европа. Открити са в началото на ХХI в. Мелнишката църква „Св. св. Петър и Павел“ е построена в XIX век и е с изключителна художествена стойност.
Край Мелник се намира и Роженският манастир, който е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастира, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 km от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Асфалтовият път от Мелник е много добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.
Всичко описано дотук е потвърждение на тезата, че в Мелник има от всичко за всеки. Туристите могат да се насладят както на призказната природа и слънчевото време, така и на културно-историческите забележителности в региона. В допълнение посетителите могат да опитат традиционното домашно вино, което се произвежда от лозови масиви на територията на едни от най-плодородните земи у нас, или да похапнат от автентичната възрожденска кухня, включваща скара на дървени въглища, бавно печен соден хляб, специално мариновани български маслини или сладки цитуси, отгледани в района на Сандански. Епицентър.бг