Международно изследване: Брежанският кестен има уникални генетични дадености и трябва да се съхрани за поколенията

Развитието и бъдещето на кестеновите насаждения в района на Брежани обсъдиха на кръгла маса учени от БАН, БАБХ, Лесозащитна станция – София и представители на Европейския парламент и световната организация Слоу фууд.

Сдружение „Хора и традиции” и Югозападно държавно предприятие бяха организатори на събитието, на което се разискваха проблемите и перспективите за развитие на кестеновите насаждения и грижите за съхраняването на този уникален природен дар.

Един от лекторите на кръглата маса бе д-р инж. Светозар Михайлов, който уточни, че кестенът страда от редица болести. Създаването на качествен залесителен материал е първата стъпка към възстановяване на насажденията с питомен кестен в района на Брежани. , до този извод стигнаха колегите му и единодушно споделиха мнението му, че за да бъде запазен кестенът като вид, са необходими активни лесовъдски действия за подобряване на състоянието му.

Над 90% от насажденията са болни и затова трябва да се предприемат спешни санитарни мерки. По думите му в района има два вида насаждения – едните са на около 200 години, а другите са засадени в края на 70-те и 80-те години на миналия век. Според него старите насаждения постепенно трябва да се подмладят чрез гола сеч на малки площи и възобновяване с издънки или семенни фиданки.

Лектори на кръглата маса бяха също Веселка Гюлева и Мария Глушкова от Института за гората. Презентацита на двете дами бе на тема: Генетичното разнообразие на кестеновите дървета у нас и възможностите за тяхната консервация. Според международно изследване брежанският кестен има уникални генетични дадености и заслужава да се съхрани за поколенията.