Знаете ли, че медът е единствената храна, създавана от насекоми, която хората консумират. А в Испания има пещерна рисунка на 15 000 години, изобразяваща човек, обиращ мед от кошер. В гробницата на Тутанкамон пък са открити затворени съдове с мед на 2000 години, който все още е ставал за ядене…

Неслучайно започваме с тези любопитни факти – те илюстрират чудесно в исторически план картината за този невероятен продукт! И няма да преувеличим, ако определим пчелите като магически създания, защото те трябва да са такива, и да притежават някаква специална алхимия, която да отива в меда, щом той издържа практически вечно след това.

Когато медът в пчелната пита достигне необходимата влажност, пчелите го запечатват с капачета от пчелен восък, за да се предотврати поемането на излишна влага. Така пчелният мед може да бъде съхраняван в продължение на много, много години и да им бъде източник на храна.

Кое го прави вечен?

Медът е единствената храна, която се създава с единствената цел да бъде съхранявана. Той е с много ниско pH , много захари и почти не съдържа вода, което предотвратява появата на бактерии и възможността за развитието им. Единственият начин да се влошат качествата му и медът да се развали е ако се допуснат грешки при преработката му.

Ако захарта в меда ферментира, започва образуването на малки количества алкохол и въглероден диоксид. Така медът става среда за развитието на бактерии – те не са опасни за хората със здрава имунна система, но пък могат да предизвикат инфекции при хора с по-слаба такава.

Медът трябва да бъде изваден от пчелната пита едва когато тя е поне на 80% запечатана от пчелите. Изключение прави само рапицовият мед.

Добре съхраняваният мед не променя качествата си

Обикновено се препоръчва температура на съхранение до 25°С на тъмно, но не само. Препоръчително е медът да бъде херметически затворен, а когато се купува, е най-добре той да бъде в стъклен буркан с капачка с добро уплътнение, защото това може да се окаже и че е и крайният фактор, който е от ключово значение за по-дългия срок на годност на меда.

С времето медът променя цвета, текстурата, дори аромата, но това не го прави опасен или по-малко качествен. Цветът на меда, в зависимост от произхода му, варира от почти безцветен до тъмно и много тъмнокафяв. Той става по-светъл при кристализация, но потъмнява при продължително съхранение. Цветът на пчелния мед е свързан и със съдържанието на желязо, мед, манган. Ароматът на меда се придава от три групи вещества – алдехиди и кетони, алкохоли и естери. В меда

се съдържат над 50 съединения, които определят аромата му

но голяма част от тях са непознати.

Всеизвестно на всички е, че медът е истинско природно богатство. И въпреки това при него също има препоръчително количество за консумация. Дневната доза се определя в зависимост от възрастта на хората и от теглото им – и се движи от 1 до 2 г на килограм тегло, разделена на три или повече приема. Или ако човек тежи 80 кг и е на средна възраст, то дневната доза мед за него е 80 г.

Винаги трябва да съобразявате състоянието на човешкия организъм. При повишена или понижена киселинност на стомашния сок медът трябва да се разтвори в първия случай в топла вода с температура, не по-висока от 40-42 градуса, а във втория водата да е със стайна температура, за да не се разрушат ценните органични вещества.

И въпреки че е установено, че медът играе важна роля за нормалното развитие на организма, включително и за децата, за които представлява готова храна, той не е препоръчителен за деца под 3-годишна възраст, особено за кърмачетата.

Мед не се препоръчва и на диабетици, но това съвсем не означава, че те не могат да го употребяват – даже напротив. Необходимо е да знаят кой вид мед и по-колко е подходящ за тях.

Нещо повече - фруктозата от мед може да лекува диабет, болести на кръвта и хипертония. Заключението на немски учени е, че медът натоварва по-малко организма от захарта, тъй като установеното ниво на инсулина при употребата му е значително по-малко. Диабетиците могат да консумират акациев и липов мед. Фруктозата, която се съдържа в меда, е по-добрата захар за тях!

Кои продукти още не се развалят с години?

• Сушени бобови растения – ключът към дългия им срок на годност е преработката и съхранението. Сушенето на боб, леща и други бобови растения увеличава концентрацията на захар и намалява съдържанието на вода, което затруднява растежа на бактериите и плесените.

• Соев сос – той има потенциал да бъде годен за консумация 3 години, а в случай че шишето не е отваряно, още по-дълго. Колко дълго ще продължи, зависи от вида соев сос и температурата, при която се съхранява, след като бъде отворен.

• Бял оцет – докато други видове оцет с времето могат да променят цвета си и вкусовите си качества, белият оцет се запазва в първоначалното си състояние за дълго време. Важно е да го съхранявате на тъмно и прохладно място.

• Бял ориз – бял ориз е бил изяден след 30-годишен престой в кутии. Онова, което изглежда е ключът за дълголетието му, е атмосферата и температурата. Според проучвания ниска температура (около 3°C) и липсата на кислород са важни за годността. Кафявият ориз, въпреки че често се счита за по-здравословен, има по-кратък живот.

• Черен шоколад – млякото в шоколада намалява срока му на годност. Това не се отнася за черния, въпреки че той невинаги изглежда добре на външен вид, след като мине повече време. Това става, ако не се съхранява при постоянна температура, мазнината може да се издигне до повърхността, оставяйки цвят, който изглежда като плесен. Ако се съхранява при постоянна температура, шоколадът може да стои две или повече години. Повечето хора обаче предпочитат да не чакат толкова и да го хапнат веднага.

• Захар и сол – много от храните с дълъг срок на годност са с високо съдържание на захар и сол. С прости думи, те извличат водата и възпрепятстват живота на бактериите. Като храни сами по себе си, ако солта и захарта се съхраняват далеч от влагата, в херметически затворени контейнери, техният живот ще е безкраен. Но добавките като йод в солта могат да намалят срока на годност до около пет години.

• Екстракт от ванилия – чистият ванилов екстракт е по-скъп от имитациите. Чистата ванилия ще издържи години наред и няма да се наложи да похабите нито капка.

• Царевично нишесте – нишестето е задължителна добавка за сгъстяване на сосове и кремове. Царевичното нишесте няма срок на годност, ако се съхранява на сухо и хладно място, в плътно затворен съд и без вредители.

Подготви Анелия ПОПОВА /Zdrave.to