Медийната компилация на Делян Пеевски се разпада. Стигна се дотам полиция да се намесва в агенция Блиц да изважда някакъв натрапник, провъзгласил се за редакционен оберфюрер. Преди това същият оберфюрер стануваше в ПИК и час по час пускаше снимки как интервюира своя групенфюрер.
Коляно до коляно, кресло до кресло, с микрофон в ръка и кравешки поглед, вперен в идола. От своя страна групенфюрерът тичаше с ибрика при любимия обергрупенфюрер, колчем последния „родеше” нещо в двете нули... Обергрупенфюрера пък се отчиташе в сараите на райхсфюрера... Хубави времена за есесовщината в медийния концлагер на модела #Кой. Лоши времена за всички останали. Това вече се променя.
РАДОСТ И МЪКА
Би трябвало да се радваме, че медийният наказателен отряд се сгромолясва, както се е разпаднал някога есесовския отряд „Мъртвешка глава”. Но точно тази прилика не е повод за тържество. Медийната „кафява чума” на депутата от ДПС си отива, но заразата, която инжектира в тялото на словото нанесе непоправими поражения.
Ивайло Крачунов и Недялко Недялков, които довчера се целуваха страстно и горещо, вече са врагове. Поне външно. Самият Недялко се преобърна за една нощ и на сутринта вече громеше Пеевски, на когото подгъзуваше с талант и себеотрицание. От днес вече ще брани единствено и само премиера Борисов. Славна бран ще бъде... Славка Бозукова щяла да търси правата си в съда заради Блиц и други издания. Към съда се бил устремил и Крачунов – и той иска правосъдие. И Недялко гледал към Темида с очакване да го погали по главицата. Тези хора май забравиха колко сили и енергия хвърлиха, за да не допуснат реформи в правосъдието, от което сега очакват... правосъдие. Може пък някой прославил се в техните медии прокурор да им помогне. Може, ама надали. Прокурорите и те могат да бъдат палачинки, когато стане горещо.
МЪРТВАТА ГЛАВА И ПАРИТЕ
Ако някой си мисли, че споровете в медийната „мъртва глава” са идейни, творчески и организационни – да отиде да се прегледа. Става дума за пари. Това е единствената ценност, признавана някога от членовете на модела #Кой. Само че парите на Пеевски почнаха да намаляват. Спряха му кранчетата, известни като обществени поръчки, а освен това фирми и предприятия, които уж не са негови, но са му мили, почнаха да фалират. А фалират, защото са откраднати, а крадците не разбират от управление. Заграбеното от КТБ и то се топи. А разходите са много. Милиони се наливат в медии, които инкасират огромни загуби всеки месец, но пък са нужни като средство за пропаганда, манипулация и убийства. Да, да за убийства. Какво са според вас клеветите, лъжите и измислиците за всеки, който е против мафиотското Кой ако не вид убийство? Колко почтени хора бяха разкъсвани месеци наред от медийната „Мъртвешка глава” на Пеевски? Никой не понечи да защити жертвите – от страх ли, от зависимости ли или по традиция, - тепърва ще говорим за това. Милиони му струва на Пеевски и влиянието в институциите – прокуратура, служби, НАП, финансово министерство, ДАНС, съд и пр. (по 50 000 лв месечно плащал с пари от КТБ на бивши министри на вътрешните работи, фиансите и някои агенции). Разпасалият се като читак олигарх бе решил да глътне цялата държава. И щеше да го направи, ако не бяха няколкото независими медии и журналисти и най-вече гражданската нетърпимост към свинщините в живота. Малко на брой бойни единици, които не се продадоха и не клекнаха пред заплахите на мафията. Техните разкрития принудиха чужди дипломати в София и няколко мастити чиновника в Брюксел да се размърдат за безобразията, случващи се в страна от ЕС. Борисов от своя страна прозря заплахата модела на Пеевски да го повлече към дъното и реагира, спирайки притока на финанси от държавата към ненаситния търбух на #Кой.
СЪДБАТА НА КРАДЕЦА
От Пеевски вече се разграничават и такива ярки лъскачи на обувките му като Петьо Блъсков и Венелина Гочева, мъчейки се да имитират независимост чрез своите „Труд” и „24 часа”. Следите обаче остават. Особено калните. Пише го в криминалетата, където тарикатите накрая се оказват в затвора или с пръст в устата. Няма вечно щастие, казва „адвокатът с Линкълна”... Трябва и да се чете, не само да се краде. Но може и да не съм прав. Тук винаги е различно от останалия свят.
Учени изчислили, че района на Чернобилската авария ще бъде годен за живот след 20 000 години. Не е ясно след колко време изданията от района на Пеевската авария ще бъдат годни за четене...
В Русия се шегуват: Целта оправдава средствата, особено средствата за масова информация.
В Япония пък в една телевизионна игра бил зададен въпрос: Псувня с пет букви? Верният отговор бил: Медии.
Бедният си купува вестник. Богатият – главния редактор, казват в Англия.
За Ленин печатали специално вестници с измислени новини, за да е доволен вождът. В България това се прави за цялото население, но то все по-недоволно.
Нужен е мозъчен, а не безмозъчен тръст. Но и Пеевски не трябва да бъде обвиняван за всички поразии. Не е лесно да намериш хем граблив, хем мръсник, хем продажен, а и да е умен. На кастинга последното не се е котирало.
СЛЕДСТВИЕ
Медийните бухалки на дуото „Пеевски-Доган” срутиха КТБ. Особеното в случая бе, че банкерът Цветан Василев бе съдействал на Пеевски да получи достатъчно кредити, за да пазарува медии на килограм. И не само това – бе проявил невиждана щедрост към издатели, спасявайки изданията им. Същите по-късно, когато вече бе обявен за лош, го нападнаха бруално. Което доказва за сетен път, че проститутките край магистралите са честни и морални същества.
Да не забравяме и работещите във въпросните издания. Малцина от тях се разбунтуваха срещу фашизирането на медиите и своите работодатели. Повечето журналисти избягват да мислят с какви пари им се плаща – дали от контрабанда, производство на амфетамини, проституция или рекет. Имат дежурно оправдание: трябва нещо да се работи, а и издържаме семейства. Така е, но на каква цена? Как са приемали, а някои дори и списвали обругателните материали за невинни хора, знаейки, че „творят” лъжи? Тази пасивност и съучастничество не заслужават амнистия.
На 113-о място по свобода на словото сме. Като знаем обаче каква е свободата на мисленето и съвестта, това класиране е направо престижно. Години са нужни да се проветрят редакциите и студиата от журналистика а ла Валерия Велева, Маргарита Михнева, Илияна Беновска, Ивайло Крачунов, Недялко Недялков и пр. Но и това ще стане.
ПАК ПАРИ
Пеевски си отива, твърди премиерът Борисов. Дано е прав. Но остават други като него, които демонстрират готовност да наливат милиони в изтърбушените и извратени медии от отряда „мъртвешки глави”. Това е знак, че и други искат да използват медиите като бухалки срещу своите опоненти и да правят сделки с властта. Клюките отдавна разнасят имената на Кирил Домусчиев, братя Диневи от Свети Влас, Цветелина Бориславова, Петя Славова и пр. Нека обаче не забравят Цветан Василев. Да нахраниш журналистите понякога е като да нахраниш куче – не знаеш, кога ще те нападне и ухапе.
Разпадането на българската медийна среда е и възможност за изданията, които имат цел, посока и идеи. Те ще продължат да се борят да ги реализират, а това е добър процес. Мъчно е, трудно е, цели институции пречат, но е предизвикателство за професионалистите. Вонящото кафяво вече е изобличено, а песента му е изпята. Да, ще се откраднат още пари, ще се съсипят още хорски съдби, но краят на медийния фашизъм се вижда. Все по-малко хора ще вярват на манипулираните новини и на подменените информации.
Великият Фирдоуси е казал: Човек може да построи кочина от злато, но тя си остава кочина. Този, който се стреми да издигне замък може и да не успее, но той е за уважение, защото пътят е важен.
Огнян Стефанов