Медиите днес: От „Хляб и зрелища“ към „Разделяй и владей“

Медиите и липсата на единна държавна политика са виновници за това все повече негативни новини да ни облъчват. Вина за това имат и външни фактори, каза в интервю за БГНЕС психологът Станислав Пандин.

Станислав Пандин

БГНЕС: Защо българското общество е облъчвано постоянно от негативни новини за криминални събития – убийства, изнасилвания, кражби и побои?

Станислав Пандин: В този контекст можем да вървим по няколко направления – специфичното влияние на медиите върху българското общество, държавната политика в тази насока и външни фактори, които до някаква степен могат да задават дневния ред у нас.

Добрият мениджмънт и добрият PR на една организация предполага максимална гъвкавост и нюх за настоящето и бъдещето. По същият начин може да бъде водена една медийна или една държавна политика, подобно на шахмата.

У нас има отявлени медии, чиято целенасочена дейност обслужва безусловно дадени политически интереси. Това означава, че между пикантерията, криминалната информация и друга такава на първосигнално ниво, минават и точно определени новини, целящи обслужването на дадени интереси. С други думи процесът върви по следната причинно-следствена връзка: от „Дайте на народа хляб и зрелища!“, вървим към „Разделяй и владей!“. Именно поради тази причина на хората се гледа чисто механистично – като фактор за постигане на дадени цели. Затова на всяка цена те трябва да бъдат безпроблемно манипулируеми. Една от стратегиите за това е лесно смилаемата информация, свързана с пикантното, пошлото и криминалното, основно на битово ниво. А припознаването единствено на битовото и асоциирането с него от страна на даден индивид, води единствено до едно последващо, често безвъзвратно регресивно оскотяване.

БГНЕС: Как се отразяват подобни новини на българина, включително на децата? Приемате ли тезата, че българинът е кръвожаден и търси точно такъв тип информация?

Станислав Пандин: Както споменах, елементарно битовисткото и регресивното са тенденциите, които до голяма степен биват задавани, що се отнася до такива новини. Всичко това засяга възрастните, но и младите хора в следюношески период на психо-социално развитие. Негативното и агресивното медийно представяне на дадена информация до голяма степен може да спекулира и въздейства дори и на ерудирани и високограмотни хора, именно защото те са част от социума, а не някаква изолирана консервативна система.

Що се отнася до децата в съзнателна възраст, както и до юношите, абсолютно свободният процес на движение на целия този негативизъм, може да задава до известна степен едно последващо поведение, което, уверявам ви, в никакъв случай няма как да бъде наречено просоциално. На юношите все още им липсва избирателна способност и водейки се от масовите налагани модели, те не могат да изградят собствена идентичност, затова ситуацията в този контекст е много деликатна.

Що се отнася до втората част на въпроса ви, не мисля, че в този случай се касае за определението „търсенето определя предлагането“. По-скоро случващото се е следствие от целенасочено налаган във времето модел, който води началото си още от зората на демократичните промени. Когато един обществен модел вече е фактически приложен, то той неминуемо дава резултати. Понастоящем резултатите са, че голям процент от хората вече са привикнали към начина, по който медиите им поднасят дадена информация и приемат това за единствено правилното в случая, и още по-лошо – за чиста монета.

БГНЕС: Широкото присъствие на насилието не води ли до още насилие? Според Вас трябва ли в детайли да бъдем информирани за тежки престъпления?

Станислав Пандин: Всяка форма на насилие води единствено и само до последващо насилие и до нищо друго. Учените са категорични що се отнася до същото. С оглед на това отново ще се спра на децата и юношите. Основната функция на комуникативния процес, що се отнася до медийното отразяване, трябва да бъде възпитателната такава. Възпитателната функция би следвало да има водеща роля сред всички останали функции, осъществявани от медиите с оглед формирането на личностовите особености на юношите и съпътстващото ги поведение. Специфично значение за осъществяването на тази функция имат образователните програми на електронните медии за учащите се и социалните мрежи, в които лесно могат да проникнат агресията и пикантерията.

И да, детайлната информация напр. за тежко престъпление е форма на агресия спрямо индивиди, които по едни или други причини не са подготвени за това. Нерядко при децата се стига до невротични състояния, които се дължат на фиксирането им в дадена травматична ситуация. Такава може да бъде напр. неволно чутата информация в подробности за някакво тежко престъпление. Следствието е травмиране на ниво детска психика, често и за цял живот.

БГНЕС: Срещали ли сте хора, които да се оплакват от заливащата ни информация за насилие?

Станислав Пандин: Както споменах, често това са мои клиенти в невръстна детска възраст, юноши с по-лабилна психика, както и възрастни, които по една или друга причина изпитват душевни страдания и са станали свръхсензитивни спрямо околната реалност.

БГНЕС: Какво се цели с подобен тип новини и тяхната масовост? Не се ли прикриват истинските проблеми и големите престъпления?

Станислав Пандин: Средствата за масова комуникация играят важна роля във формирането на личността. Медиите разпространяват съобщения сред разпръснати аудитории, с цел утвърждаване на различни ценности и оказване на идеологическо, политическо или организационно въздействие върху мнението и поведението на хората.

Агресията и комерсиализацията в новините налагат дадени образци на поведение. Целта са касовите успехи и развлекателната зрелищност за преситения потребител. В резултат на това дори и възрастните следват тези псевдо-модели и образци на поведение. Получава се деградация на ценностите, разрив между приемствеността и опита на поколенията, защото новото отрича старите норми и традиции. Най-уродливият вариант на случващото се е умствената деградация на цели групи от хора.

Всичко това води до всеизвестния нам извод, че лесно манипулируемите групи са и лесно управляеми такива. А когато държим едно парче пластилин в ръката си, освен че можем да сътворим цяла вселена по свой образ и подобие, то ние можем във всеки един момент да я моделираме и променяме чрез моментно благоденствие или потоп,  с оглед на поставените цели. /БГНЕС