Машинният вот се връща, секциите в чужбина се разширяват: Парламентът прие промени в ИК на първо четене

НС прие на първо четене четири от шестте внесени законопроекта за промени в Изборния кодекс (ИК). Предложенията, които получиха подкрепа, са на „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Прогресивна България“ и единият от двата законопроекта на ДПС.

Депутатите отхвърлиха втория законопроект на ДПС, както и предложението на „Възраждане“

След приемането на първо четене всички одобрени законопроекти ще бъдат обединени в един общ проект. Той ще бъде разгледан първо в ресорната парламентарна комисия, а след това ще бъде подложен на гласуване и в пленарната зала на второ четене.

Сред основните теми в приетите предложения са връщането на машинното гласуване в по-широк обхват, промени при разкриването на изборни секции в чужбина, повече контрол върху изборния процес и нови правила за участниците в изборите.

Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда възстановяване на машинния вот във вида, в който е съществувал през 2021 г.

Предлага се също отпадане на избирателен район „Чужбина“, както и премахване на ограничението за максимум 20 изборни секции в държави извън Европейския съюз.

Сред предложенията е и промяна, свързана с публикуването на социологически данни в изборния ден. Според проекта забраната за огласяване на такива резултати трябва изрично да обхване и социалните мрежи и личните блогове, като те бъдат включени към медийните услуги по смисъла на Изборния кодекс.

От „Демократична България“ предлагат възстановяване на машинното гласуване в пълния му вид, като се въведе контролно преброяване на контролните разписки от машините.

Според предложението след края на изборния ден секционните избирателни комисии трябва да отчитат резултатите от машинния вот чрез отпечатване на протокол директно от системата.

От формацията предлагат още да отпадне ограничението за разкриване на изборни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз. Това би позволило откриване на повече секции в страни с големи български общности.

Подобни промени предлагат и от „Продължаваме промяната“.

В техния законопроект също е заложено отпадане на ограниченията за изборни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън ЕС.

Проектът на ПП предвижда резултатите от машинното гласуване да се отчитат чрез отпечатан протокол от устройството и чрез данните от записващото техническо устройство.

Предлага се при идентификацията на избирателите да се използват устройства за сканиране на документи за самоличност, които автоматично да въвеждат данните в електронен избирателен списък.

С промените се разширяват и ограниченията за членство в секционните избирателни комисии, като те ще обхващат и кметските наместници.

Въвеждат се нови правила за несъвместимост при наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети.

Законопроектът предвижда и възможност за обжалване на решения на районните и общинските избирателни комисии, когато с тях не е установено нарушение на изборното законодателство.

ДПС внесоха два отделни законопроекта за промени в Изборния кодекс. Едното предложение предвиждаше отпадане на забраната за предизборна агитация на език, различен от българския, ако тя бъде придружена с превод на български език.

Това предложение обаче не получи подкрепата на мнозинството в парламента.

Вторият законопроект на ДПС беше свързан с отпадането на ограниченията за броя на изборните секции в държави извън Европейския съюз. Предложението цели връщане на стария режим, при който секции извън ЕС могат да бъдат откривани без настоящите ограничения.

Именно този законопроект беше подкрепен от депутатите. Промените засягат най-вече българските общности в държави като Турция, Великобритания и САЩ, където ограниченията за броя на секциите имаха най-силен ефект.

От „Възраждане“ предложиха изборите да се провеждат само чрез машини, като бюлетините да бъдат преброявани от секционните избирателни комисии и резултатите да се сравняват с данните от машините.

Сред предложенията на партията беше и намаляване на мандата на Централната избирателна комисия от пет на четири години. Предвиждаше се също ограничение членовете на ЦИК да заемат партийни длъжности по време на мандата си и две години след неговото изтичане.

Законопроектът на „Възраждане“ включваше още промяна, според която въвеждането на изборните резултати и окончателното им изчисляване да бъде извършвано от държавни институции, а не от „Информационно обслужване“ АД.