Маратон Манхатън - Банско: Разширен коментар към задочната дискусия за тайни на Вселената

Маратон Манхатън - Банско: дали Пирински портал е предпочитан от Вселената за разкриването на последните си тайни? 

В издателството "Пингвин", Ню-Йорк, излязла е нова книга "Нямаме представа: пътеводител по непознатата Вселена" на Чам и Уайтсон, 2017 г. В нея са изброени основните въпроси на Космология, коите се смятат за нерешими в днешната физика. 16 от изброените 17 са окончателно решени в Окончателния вариант на Теорията на всичко (митичната ТоЕ) от книгата на Аргази "Мисия Аристотел и капанът Хигс", 2016 г., написана в полета на Пирин планина. Тези отговорите ги публикувахме в брой от 27 ноември. Днес даваме по-подробни разяснения на първия отговор от изложените в много кратка форма 17 на брой.  

1. От какво е направена Вселената?

Отговор:

От триизмерните кванти, имащи както пространствени, така и времеви координати в специалното време-пространство (нямащо нищо общо с несъществуващата в Природа математически полезна Айнштайнова абстракция "континуум пространство-време").

Коментар:

Споменатите кванти се явяват точковите места на пресичанията на три основни измерения на време-пространство. Същото се случва и когато следим подобните пресичания на  X, Y и Z - плоскости в обикновено Евклидово пространство. Време-пространство може да бъде описано във физика с повече от три измерения, ако поставена е задача да опишем не само точковите структури, а и различни видове взаимодействия между тях. Обаче има три основни измерения, чрез взаимодействията на които, в същност, и се появяват новите вторични измерения.

Тези три основни измерения като сума се казват времето и се явяват измеренията на самото време. Не трябва да се плашим от тези неочаквани думи, защото избор на терминология в наука е процес творчески, понякога не съвпадащ с историческите представи, а ние говорим за едно чисто физическото явление, имащо признаците на времето, а не за нашето историческото разбиране на категорията "време като продължителност на процесите".  Имено поради факта, че тези три измерения се развиват като продължителност на процеса на формирането на едно мигновено състояние на Вселената, действайки заедно като тройствена общност, като тройна брадва, разбиващата физическото нищо на части, по-грамотно да ги наричаме времеви, а не пространствени, измерения.

Когато едно постигнато вселенско състояние се превръща в следващото, то само действа като причина, от която се произвежда следствие (друго състояние) въз основа на физическите закони, осигуряващите точната причинно-следствена връзка (относително точната - вероятностните закони посочват раждането на едно от много възможни състояния). Съответно, двете състояния са свързани с помощта на причинно-следствена, а не времевата, връзка, защото те не са подредени в някаква продължителност - старото състояние напълно изчезва, когато новото е сформирано. В този смисъл времето като продължителност, първо, не съществува, а второ, не притежава никакво направление и не може да бъде описано като стрела, като измерение в реалността. И в същото време описаните три измерения, обратно, се явяват реалните природни измерения, моменти на една физическа същност - природното време, време-темпо, време-брадва, време-тлъскач на материята, а не осезаемата продължителност на процесите. Продължителност (нефизическото време) можем да я фиксираме с изкуствени прибори - часовници - като брой на сменящите се състояния, а не на формиращите истинската линия мигове. Природното време определя продължителност само в интерес на едно физическо мигновение и определя темпото на смяната на миговете, но не създава Айнштайновото измерение "време": подобен вид измерения създаваме сами за себе си в човешката наука като допълнителните инструменти, улесняващите описание на физическите процеси.

И сега ще поясним, защо времеви точкови обекти определяме ги като триизмерните. По принцип, точковите обекти са нула-измерни, ако линията я разглеждаме като едномерната конструкция. Обаче в дадения случай всеки такъв обект определя не само пространственото място, където се располага някакъв реален квантов обект, но и направление, в което действат факторите, определящите пространствено-зависими свойства на кванта, както електрическите, така и гравитационните.  (Защото това е свойството, придаденото на точката от времеви измерения.) А това направление в триизмерното пространство можем да определим само с помощта на три условни или реални измерения - съответно, точков обект с такива удивителни "направляващи" свойства сам по себе си трябва да бъде триизмерен, а не нула-измерен, по природата си.

Точковите места могат да бъдат заети от материалния квант със същите размери или не са заети, при това именно те, а не кванти на материята, образуват самата тъкан на Вселената. Сумата от такива кванти образува отделен квантов облак, имащ съгласно физиката едно и също т.нар. главното квантово число, а център на този облак е материален квант, където всичките видове взаимодействия достигат максималната сила, а други отличия ги няма.

Опростено казано, преместването на материалните кванти по точковите места прилича на запалването на пиксели в триизмерния телевизор: пиксели уж са на постоянното географическото си място, но получават ту максималната (запалват се) ту незабележимата сила, когато материалният квант се измества на другото място.

И последна екстремално важна особеност - по точковите места се движат материалните кванти само с противоположния зарядов знак: положителните кванти се движат в отрицателното пространство, съставеното от отрицателните точковите места, и наопаки. В теорията на време тези заряди се формират като проявата на двупосочния характер на действието на времето-брадва: има пряко и възвратно движение във всеки един момент на триизмерното време (опс! както е в случая на обикновената брадва... невероятно еднообразие демонстрира Природната фантазия). 

И завършим с... въпроса, а не с отговора: как смятате, ако в Айнштайновия модел или в Еверетовия модел с паралелни светове някъде "там" се съхраняват или съществуват други състояния на Вселената, при това в големи количества, къде е мястото на Закона на съхранението на енергия в такива модели? Или, да формулираме по друг начин, там ли му е мястото, или в описания по-горе реален свят?