Маратон Манхатън - Банско: дали Пирински портал е предпочитан от Вселената за разкриването на последните си тайни?
В издателството "Пингвин", Ню-Йорк, излязла е нова книга "Нямаме представа: пътеводител по непознатата Вселена" на Чам и Уайтсон, 2017 г. В нея са изброени основните въпроси на Космология, коите се смятат за нерешими в днешната физика. 16 от изброените 17 са окончателно решени в Окончателния вариант на Теорията на всичко (митичната ТоЕ) от книгата на Аргази "Мисия Аристотел и капанът Хигс", 2016 г., написана в полета на Пирин планина. И това са отговорите (въпросите 11 и 17 са решени наполовина всеки, затова отговорите са 16, а не 17 на брой).
Точно преди 1 година Вячеслав Аргази представя в Банско книгата си “Мисията Аристотел и капанът Хигс”, която е на руски езики и представя своята Окончателна теория на всичко и изцяло преобръща представата за Вселената, Големия взрив, черните дупки и смъртта.
По-подробните обяснения на всеки от отговорите ще бъдат предложени някой ден в по-нататашните публикации.
1. От какво е направена Вселената?
От триизмерните кванти, имащи както пространствените, така и времевите кординати в специалното време-пространство (нямащо нищо общо с несъществуващата в Природа математически полезна Айнштайнова абстракция "континуум пространство-време").
2. Какво е тъмната материя?
Продукт на взаимодействието между квантите на глобалното време-пространство на Вселената, притежаващо цилиндрическата геометрия, и на местното пространство с кубическата геометрия, обкръжаващото големи локализации на космическите маси. Процент на количественото превъзхождане на квантите от глобалната геометрия над локалните кванти в дадената област на Космоса определя локалното съотношение между тъмната и видимата маса. Средното значение за цялата Вселено, съответно, е 5,28.
3. Какво е тъмната енергия?
Резултат на взаимодействието между квантовите облаци, изпълващите цялата Вселена под вид на природната материализация на т. нар. вълновите функции на Шрьодингера, в количеството, точно отговарящото на количеството на елементарните квантовите частици във Вселената. Взаимодействието се проявява само във вида на отблъскването, а не на "отрицателното" налягане, защото не раздува пространството на Вселената, а само взаимно отдалечава гравитиращите обекти, преча на гравитацията. Средното числено значение за цялата Вселена днес е 2,128 пъти по голямо от количеството на квантовите обекти от системата "видимата материя+тъмната материя".
4. Какъв е най-базовия елемент на Вселената?
Минималния квант, представляващ сам по себе си особен вид на пространственото смущаване, предизвиканото от взаимодействието между трите основни измерения на време-пространството, приличащ на точката на пресичането на тези измерения.
5. Мистерията на маса.
Масите на частиците се определят съгласно закона на изчислението на възможните суперорганизации, възникващи като резултат на случайните взаимодействия между квантовите облаци, а не с помощта на прочутия механизъм на Хигс, който не само че не е способен да изчислява масите, а също и не съществува в Природата. Масата на Хигс-бозона, който може да бъде наричан, съгласно някои концепции, като баща на частиците, е неправилно определена, а днешния уловен в Церн бозон с енергията от 125 мЭв е обикновен бозон (от т. нар. суперсиметрия на краткоживеещата бимезонна конструкция), а не митичен бозон на Хигса. Бащата на частиците е с два процента по-тежък и не е задължително ще бъде уловен при днешните възможности.
6. Защо гравитацията толкова се отличава от другите сили?
Защото няма и не може да има нито една физическата концепция, която ще съумее да намери обяснението на гравитацията без създаването на абсолютно новата, неизвестната на днешната наука, отделна теория на времето. Само в тази теория се появяват новите неизвестни досега константи, които определят силата и самата природа на даденото взаимодействие.
7. Какво е пространството?
Е сумата от всичките квантовите облаци (полета) на видимите и тъмните частици, които могат да бъдат описани с известните уравнения на Шрьодингер, приведена към видимия от нас вид в резултат на взаимодействията на тези полета помежду си.
8. Какво е времето?
Времето във физическия свят е математическата абстракция, която отговаря за смяната на едно мъгновенно състояние на вселената с друго, и по такъв начин се явява пораждащата причина на физическото явление "енергия" в причинно-следствената връзка "промяна-движение". Времето във философския смисъл е граница на разделянето на противоположности, определящото, като причина, бъдещето разделяне на квантите по отношението на явление "заряд". Времето е триизмерно в смисъла на отговорност на всяко едно от неговите измерения за организацията в пространството само един вид квантуване (разделянето на пространство на слайсове-кванти) от трите възможни, в една условна посока, при което двете други измерения образуват с него триизмерни точкови кванти в резултат на пресичанията помежду си (пресичанията в един обем на трите перпендикулярни квантовите вълни).
9. Колко много измерения имаме?
Времето има само три измерения, обаче абстрактни математически пространства, които можем да изработим с такова време, могат да имат до 5, 10, 24, 26 и повече измерения. Природното пространство на нашата Вселена има, без да броим време, физическите 4 измерения: X, Y, Z, R, където R (само при големи космически мащаби) е фактор на въртене на траекторията. Заедно със скритите такива пространствени измерения общ брой на измеренията е 6, от които 6-тото е имажинерно, обаче 5 и 6-то ще ви потрябват само при по-сложните физически описания с участието на електромагнетизма и ядрени сили, а не на гравитационните. Обаче формално измеренията се групират в 4 времеви модуса по три измерения във всеки един (както правят подобното и в секторите на обикновеното Евклидово пространство), което ти дава възможност да построяваш математическите абстракции и с до 12 пространствени измерения наведнъж плюс едно имажинерно.
10. Дали можем да пътуваме по-бързо от светлината?
Никога. Не можем да пътуваме и със скорост от една трета от светлинната и даже една десета, само че в този случай ще загинем малко по-бавно. Физическите процеси в организма ни синхронизирани са много прецизно както по бързината си, така и по направление. Еднопосочното бързо движение в природните квантовите полета (в отличието от гладките Айнштайнови полета) нарушава тези синхронизации, организмът ни функционално се разваля, настъпва най-ужасяващата мъчителната и бавна смърт (по време на ускорението на ракетата), която можем да си представим, подобно на филмовата полусмърт на Шварценегера на Марс, само че удължената със седмици наред. Обаче самите неорганизирани кванти могат да се движат едномоментно (но хаотично) с двойната скорост на светлината. Спокойно, научно са възможни телепортациите и с тях можем да пътуваме между галактиките почти мъгновено - чисто теоретично засега (с милиони светлинни скорости).
11. Кой стреля по Земята със супербързите частици?
Най-вероятно е самия космически вакуум в результат на взаимодействието си, по време на т. нар. кипенето си, с тъмната и видимата материя. Мъгновено енергията на кипенето може да надвишава енергията на видимата материя с порядък до 40 десятични нули на квант.
12. Защо сме направени от материя, а не от антиматерия?
Защото в теорията на време, не съществуващата в съвременната физика, има несиметрия между отрицателните и положителните кванти на време-пространство. Процес на образуването на частиците съответно не е симетричен, условната материя се образуваше повече в момент на раждането на протоните.
13. Къде е 13-та глава? Нямаме представа.
Разбира се, че имам представата - в нивото на хумора на авторите.
14. Какво се е случило по време на Големия взрив?
Субстанцията, която се казва физическото нищо, се разделя с помощта на брадвата, която се казва триизмерното време, на 4 времеви модуси на време-пространството (подобни на секторите на Евклидовото пространство от нашите учебници). След това продолжава да се разделя чрез квантуването от страната на тази брадва на все повече пространствените нива-слайсове по всеко едно от геометричните измерения (както се размноважат бактериите). Точките на пресичанията на горепосочените модусите помежду си се казват материалните кванти и образуват фотоните и протонната материя по време на взаимодействието на техните квантовите облаци-полета помежду си. Субстанцията никога не увеливава количеството си, а се дели: законът на съхранението на пълната маса-энергия не се нарушава.
15. Колко е голяма Вселената?
Точно 45,394 милиарда светлинни години като радиус, при това размерът й сега можем да изчислим с точност примерно до 20 светлинни години. Това е целият й размер, а не само на нашата област, както се говори в днешната космология - няма нищо зад този предел, вселената е затворена във всяко едно своето мъгновеното състояние. Физиците казват за цифра от 46,5 милиарда години, но това е неточното смятане, много близо до истината.
16. Дали сьществува Теорията на всичко?
Теорията на всичко не е нещо като всичките физичните науки, взети заедно. Това е фундаменталната основа на физиката, тоест метафизика в класически Аристотелев смисъл, даваща ни обясненията на началните основните закони и техния произход. Тази теория не само че съществува теоретично (в това беше смисъл на въпроса), а вече завършена е, и е развита в посоките към многобройните физическите следствия. Първата фаза на тази наука е теорията на време, а последната, отделящата я от старата физика - статичните състояния на Вселената и материята.
17. Дали сме самички във Вселената?
Този въпрос е към онтологията, а не към метафизиката. Ако съществува Бог-творец, ние по-скоро самички сме във Вселената. Ако Бог не участва във физическия живот на Вселената, и тя се управлява изключително с вероятностните закони, ние определено не сме сами. Обаче самия въпрос дали има Бог е непроверяем научно, затова трябва да се доверим на търсенето и на новите научни експерименти.