Мая Нешкова и Кирил Икономов: Пандемията и политиката заклаха българската култура

Популярният тандем Мая Нешкова и Кирил Икономов са сред най-обичаните музикални двойки у нас. Пътищата им се пресичат, когато Мая е избрана за постоянен солист в неговия оркестър „Благоевград“, в който солисти са били и имена като Емил Димитров, Йорданка Христова, Мустафа Чаушев и Христо Кидиков. Известността на оркестъра и Мая бързо набира скорост и те правят редица успешни турнета не само у нас, но и в страните от бившия Съветски съюз, Сърбия и Западна Европа. В България успехът им е толкова голям, че Мая става единствената изпълнителка, която изнася концертите си на стадиони. Кирил Икономов е носител на „Гран при” на музикалния фестивал в Улан Батор през 1987 г. за най-добър гост диригент, където Мая Нешкова също взема „Гран при” за изпълнение по негова музика. През 2006-та година композиторът печели и „Гран при” Филиграни – за песен. През 2001 г. Мая Нешкова е отличена с награда за цялостно творчество на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие. Мая и Кирил Икономов оставят за поколенията не само прекрасни песни, но и църквата „Успение Богородично” в местността  Бачиново. По  инициатива на известния ни композитор е построено и училището „Свети Климент Охридски” в Благоевград. 

– На 28-ми март ви предстои да участвате в юбилейния концерт „Иван Тенев на 70 години“ в зала 1 на НДК. Какви други изяви ви предстоят и отразява ли се този стрес около нас на творчеството ви?

Мая: Най-близката изява е в този юбилеен концерт на Иван Тенев. С него имаме много съвместни песни, някои от които са дълбоко философски. На концерта ще изпълня две парчета от последните ни два албума – „Слънце и сянка“ и „Санта Мария“, която е много сладка и любима на подрастващото поколение песен. Иначе, заради пандемията ние вече три пъти отлагахме големия симфоничен концерт в НДК, който подготвяхме, но ще го направим и сигурно ще стане още по-добре. Този стрес в момента определено се отразява негативно на творчеството. Винаги съм откликвала творчески на случващото се около нас, но този път не мога да кажа, че е така. Нашите почитатели знаят, че ние не сме търговци с музиката си и ако нещо не ни вдъхнови няма как да се роди песен.

– Мислите ли, че военния конфликт в Украйна скоро може да приключи и притеснявате ли се за сигурността на България?

М.:  Всички хора се притесняват, защото ние все още нямаме стабилно правителство, което да успокоява хората, а непрекъснато ни вкарва в разни мачове и тревоги. Правителството взима решения без да ни пита какво искаме – дали искаме да влизаме в даден конфликт, или да излизаме, народът явно сме безгласна буква. Мечтая си за правителство, което да ни даде стабилност. Никой не иска война – имам много приятели чужденци, които са избягали от държавите си заради война и съм болезнено чувствителна на тази тема. Живяла съм в по-красиви времена и всичко това ме потриса. Аз съм изпълнител, а ние сме хора-обединители и за мен политиката е мръсна и продажна, и може само да ни причини страдание.

Кирил: Категоричен съм, че конфликтът между Украйна и Русия е една братоубийствена война и съм абсолютно категоричен, че България не трябва да застава на една от страните, а да е посредник за решаването на проблемите между Русия и Украйна. Макар че, всъщност войната е между Русия и Америка, а не с Украйна. Жалко, че нашите политици взеха страна, а страна не бива да се взема като двама братя са в конфликт – това е неотговорна национална политика.

– Какво мислите за това, че вече дори има предложения да се смени датата на националния ни празник?

К.: Това е голяма простотия и къса памет! Паметта ни наистина е изключително къса. Всички станахме американци. Само трябва всички да влезем и в графата джендъри – това ни остана. България никога не е била враг на Русия и на Украйна. Сега искат и паметници да събарят – абе, постройте нещо бе, вместо да мислите какво да съборите!

– Какви въпроси си задавате в този свят, в който живеем – с военни действия, пандемии и природни катаклизми?

К.: За съжаление светът вече не е същият и човечеството трябва да прояви изключителен разум и отговорност към нашата земя, планета и деца, защото като родители сме длъжни да им дадем част от спокойствието, което имахме. Може да се каже, че ние живяхме 70 години в мир, а сега българските деца са принудени да бъдат подлоги на Запада. Убеден съм, че вечерно време подмокрят възглавниците от сълзи и плачат за своята родина и бащиния дом. Изгонихме децата от България, за да слугуват на западняците, а ние си търсим емигранти, които да ни бъдат доктори и какво ли не още. Природата също ни дава знаци да се опомним – трябва ни повече вяра в Бог и в църквата. Сигурен съм, че в момента Левски, Ботев, Миткалото и Дядо Вазов се въртят в гробовете, ако виждат какво става…

– А какво стана с вашата идея за общ молебен срещу пандемията. Срещна ли отзвук и разбиране и вярвате ли, че това може да ни помогне?

К.: Идеята беше молебенът да бъде не само срещу пандемията, а срещу всичко негативно в света – да излязат поповете на улиците и площадите с чудотворните икони,  а в църквите в един и същ час да ударят камбаните, защото техният звън разбива отрицателната енергия. За съжаление, до този момент, с цялото ми уважение към духовенството, но те не излязоха на улицата да поведат народа, въпреки че нашата идея имаше огромно отражение във Фейсбук и над 150 000 души реагираха. Българската православна църква също е длъжна да реагира на такова нещо. В един ден, в една и съща минута – българите да се помолят, да запалят свещ и да се ударят камбаните, това е пример и зов пред Бога. Политиците палят най-големите свещи, но с тях греховете не могат да се опростят, те остават – или наказва народа, или дядо Господ.

– Мислили ли сте как щяхте да се справите през тази пандемия, ако се занимавахте само и единствено с музика и имате ли колеги-музиканти, които едва оцеляха?

К.: Истината е, че тази пандемия и тази политика буквално заклаха българската култура. Само няколко души от колегите останаха смели – най-вече нашата прима Лили Иванова, но и други колеги направиха няколко концерта, което си беше изключителна смелост. Комисията по култура и Парламента трябва час по-скоро да помислят как да повдигнат нашия народ, защото това опростачване не води до нищо хубаво.

М.: В интерес на истината имаше опит на Министерството на културата да помогне на хората на изкуството. Имаше списък от 100 души за тригодишна помощ, но не го гласуваха и само който е на дотация като в театъра оцелява.
К.: А тези хора от списъка са дали немалко за българската култура. Има колеги, които наистина едвам оцеляват и ние се опитваме да им помагаме, но на нас няма кой да ни помогне за съжаление.

– Коя е вашата песен с най-необичайна, или интересна история?

К.: „Простете ни, дечица“, защото тя е за отговорността на родителите към децата и с нея им искахме прошка. Всеки родител трябва да иска прошка от децата, защото ние всички с политическата си примитивност оставихме хора, които да съсипят България и затова трябва да искаме прошка.
М.: Ние сме необичайни като цяло, но може би „Рожден ден“.

– А каква е причината, дори тази ваша емблематична песен – „Рожден ден“ да бъде забранявана да се излъчва?

М.: Първо, тази тема още не беше експлоатирана, обаче като я спряха и изведнъж се създадоха много такива песни, но слава Богу не можаха да смачкат нашата. Второ, ние винаги сме били независими и успешни, а нашият кораб тогава беше вдигнал яко платната – борехме се сами, пътувахме сами и това явно ги дразнеше, а и така никой от тях не участваше и нямаше  финансов дял от нашите успехи. Много хора ги дразни и това, че сме горди и отстояваме позициите си, както правим и днес.

– Според вас, повече плюсове или повече минуси имаха тези комисии, които решаваха кои песни могат да се излъчват в ефира?

М.: Имаха си и минусите и плюсовете. Преди се налагаше да правим завои и по всички възможни начини да се борим, докато сега като няма комисии – куцо и сакато записват песни. Тогава не можеше да се пее за неща, за които сега се пее и целта на изкуството беше да възпитава, а не да развращава и принизява. Ако моралът е нисък и човек може да стане продажен. Някой може да мисли, че в момента печели и е ок, но всичко е относително, защото ти си единицата и си отговорен пред Господ за това, което правиш.

– Дъщерите ви – близначките Весела и Йоана, също пеят на вашите концерти. Те имат ли желание да записват и солови песни?

М.: Времената са такива. Много е странно, те са прекрасни – толкова са музикални и кадърни, но света в който биха искали да се развиват не е такъв, какъвто би трябвало да е. Продължават да записват в студиото и да пеят при нас на концерти, а Йоанна дори готви албум с баща си, но по-скоро музиката им е като хоби и изява на таланта, а  не да я превръщат в професия. Освен това, сега те се чувстват несигурни – ето, ние от две години нямаме работа.

– Какво друго ги вълнува, освен музиката и по какъв житейски път поеха?

М.: По най-човешкия и най-честния – труд, приятели, животни, изолация от лицемерие и грозната страна на живота. Едната ни дъщеря дори казва, че ако трябва ще отиде и в гората да живее. Те са искрени и възпитани и  работят по две-три неща – едната е в бар, в който гостуват различни групи, а също работи и онлайн, а другата е управител на конна база в София и се подготвя  да учи  ветеринарна медицина.

– А не ви ли се иска вече да ги омъжите и да имате внуци?

К.:  Онази вечер стигнахме до откровения и се оказа, че никой не мисли за брак. Тогава ние: „Айде бе деца, искаме вече на внуци да се радваме! (Смеят се.)

– Какви спомени имате от Емил Димитров – с какво се отличаваше той от другите ни певци?

М.: Беше много харизматичен – много. Това е дар божи, защото има много колеги които имат талант, но нямат тази харизма. Емил беше наистина изключителен талант и бохем. Ние работихме с него две години и половина – тогава бяхме млади и прохождащи, а той вече беше супер звезда. Имаме прекрасни спомени и отношения с много колеги – никога не сме били високомерни, защото публиката решава кой колко струва, а не ние да се величаем. Няма да забравя и Георги Парцалев – на всеки концерт той заставаше отстрани да гледа и като се обърне към нас с една широка усмивка: „Давайте, страхотни сте!“ Много ни обичаше и ни вярваше. Усещаше потенциала в нас. Казваше ни: „Много сте добри и ще успеете!“ Той никога не ни даваше да черпим, когато искахме ние да платим сметката: „Не, не може деца вие да черпите!“ Това са големи личности и таланти и общуването с тях ни е обогатило и ни е дало и хъс и криле. До ден днешен се прекланям пред всички тях.

– Мая, ти си била много харесвана още като студентка в Консерваторията. Кирил с какво успя да надвие конкуренцията?

М.:  Знам ли, аз го открих малко по-късно, след като работих няколко години и с други колеги, тогава успях да оценя нещата. (Смее се.) Впечатли ме като отношение, възпитание, манталитет и дойде момента, в който аз вече имах очи да видя огромната разлика.

– Цели 18 години сте очаквали появата на вашите дъщери. Това дълго чакане не създаде ли напрежение във връзката ви, или ви сплоти още повече?

М.: На мен лично, като жена, много ми помогна професията и фактът, че всеки ден имах много ангажименти и напредвах. Това ми даваше спокойствие, както и Кирил, който ми казваше: „Спокойно, всичко ще си дойде на мястото и ще си имаме деца!“ Имаше и моменти на лична слабост, когато съм му казвала: „Ти си свободен човек, не мога да те спирам – свободен си“, защото разбрах, че проблемите са при мен, но той вярваше, че нещата ще се разрешат. След време се намери и докторката, която да ми помогне да си имаме деца – всичко е благодарение на вярата и любовта, макар че е имало трудни моменти.

– Вие сте имали срещи и с Ванга. Коя е най-необикновената случка, на която сте били свидетели при нея?

М.: Когато съм изчаквала да ми дойде реда и най-силно ме е впечатлявало как леля Ванга излиза отвън и казва – еди-кой си да дойде, или пък заявяваше за някой да не чака, защото няма да го приеме. Имаше огромна тълпа пред къщата й, а тя знаеше кой за какво я чака. Първи братовчед на Кирил има невероятна история с Ванга. На него и на жена му им починаха две, или три бебета в последната фаза на бременността и ходиха при Ванга, а тя им каза, че първо иска да кръсти детето. Сега вече е голяма и красива девойка – Венера.

– Ванга предвиждаше ли такъв голям конфликт, или война в бъдещето?

К.: Ванга е казвала, че Трета световна война няма да има. Казвала е също, че спасението ще дойде от Русия. Убедил съм се, че каквото е казала светицата леля Ванга – на 100 процента е истина.

М.: Малко преди Нова година, Кирил гостуваше в едно предаване за Ванга по главната руска телевизия и там слагат всеки участник на детектор на лъжата. Докато той говори, в кадър се вижда какво отчита детекторът и ако някой излъже публиката го изхвърля – има изключително внимание към всяка дума казана от нея.