Манолова тръгва на война срещу свръхправомощията на банките

Омбудсманът Мая Манолова ще представи пред правосъдния министър Цецка Цачева, днес, изготвените от нея и екипът ѝ промени за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс в частта със заповедните производства.

Това обяви Манолова по време на общественото обсъждане на законопроекта за ограничаване на свръхправомощията на банките и защита от неравноправни клаузи с промени в ГПК.

Омбудсманът добави още, че повод да се повдигне тази тема е и стартираната в края на януари от Европейската комисия наказателна процедура срещу България заради нарушаване на европейското законодателство. Комисията даде на страната ни двумесечен срок за справяне с проблема.

„В действащото ни законодателство е нарушен балансът между гражданите и икономически силните. То е изцяло в полза на монополни дружества, банки, колекторски фирми, мобилни оператори, бързи кредити и кредитни институции. По сега действащото законодателство банките имат особени привилегии по чл. 417, т.2, която им позволява да издадат заповед за изпълнение въз основа единствено на едностранно съставено от банката извлечение от счетоводни книги и тази заповед подлежи на изпълнение, без длъжникът да е имал възможност да се защити“, обясни Манолова и подчерта, че този режим не дава възможност на съдилищата да следят за неравноправни клаузи, както и за допуснати грешки при изчисляването на размера на дълга.

По този начин длъжникът е поставен в неблагоприятна позиция и е лишен от възможността да се защити.

„С моя екип предлагаме баланс между икономически силните и субектите. Заедно с адвокати, магистрати, неправителствени организации и експерти сме изработили законопроекта. Предлагаме няколко кръга от промени. Първият се отнася до осигуряването на възможност на съдилищата служебно да следят за наличието на неравноправни търговски клаузи като това кореспондира и със задължението на банките по чл. 417 да представят и договора с длъжника, а също така и всички документи, които съпътстват договора. Това е първото ниво на защита срещу такива клаузи. Предлагаме общо 4 равнища на защита – с възражение, с атакуване на заповедта за изпълнение или по всяко време в рамките на исковото производство“, добави омбудсманът и обясни, че вторият кръг от промени са свързани с възможността, длъжникът да спре принудителното изпълнение в случаите когато има неравноправни търговски клаузи или когато той смята, че задължението му не е изчислено правилно. Изключение ще има за държавата и общините в техните взаимоотношения с гражданите и в случаите когато става дума за работодател, който има задължения към работниците му. С документи за направени плащания, той ще може да спре производството срещу него.

„Третият кръг от предложения са свързани с хипотезата при неоткриване на длъжника на посочения адрес и призоваването му чрез залепване на съобщение. Това бяха мерки срещу възможността гражданин да бъде осъден без да бъде информиран за това. В практиката се оказа, че във всички случаи, в които длъжникът не е намерен, със завеждането на исково производство и осигуряване на особен представител има случаи, в които длъжникът е платил, но представителят не знае и се случва той да плаща два пъти едно и също задължение. Предлагаме възможността когато длъжникът разбере за претенцията да може да спре производството с подаване на възражение“, каза още Манолова.

На обсъждането присъства председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, който заяви, че подкрепя усилията на Манолова да се постигне баланс между икономически силните и потребителите.

Той покани омбудсманът и екипа ѝ да представят в сряда законопроекта пред правната комисия.