Магическата сила на Баба Марта

Март е страховит месец. На турски език има поговорка, която е еквивалент на „Март идва като лъв, отива си като агне“, или по-точно „Никога не махай шала докато не е дошъл май“.

Със снежни бури навсякъде, изглежда, че ние посрещаме смразяващ март, подходящ за страховитата му слава. Името март, и в турския, и в българския, идва от латинския Мартиус, което означава „Марс“, богът на войната, син на Юпитер и Юнона. Всъщност март е като войната, битката между зимата и пролетта.

Съседната ни страна България трябва също да страда от същите климатични условия, ако не и по-лоши; но те имат най-веселия начин да посрещнат март. Денят на Баба Марта е 1 март, типична българска традиция за посрещане на пролетта, празнувана с носене, размяна и подаряване на мартеници. Мартеницата е украшение или малки декорации, направени от усукани червени и бели конци, обикновено под формата на гривни, или пискюли и малки кукли, окачени на дървета. Ако искате да посетите България в предстоящите дни, не е възможно да не забележите нейното съществуване; Мартениците са навсякъде, по начин, по който те цъфтят точно като пролетта, която в крайна сметка ще се появи.

Смята се, че мартеницата носи здраве и щастие в предстоящата година, червеният цвят представлява живота и раждането, а белият цвят представлява чистотата и ново начало „начисто“. Става въпрос за жизнения цикъл и тъй като март се смята за началото на годината, както в повечето древни култури из цяла Азия, в Европа е подходящото време за празнуване на живота след оцеляването през суровите зимни месеци. Всички в България започват да носят тези червени и бели нишки, някои от които са дадени от любими, само за да бъдат свалени, когато видите първия летящ щъркел, и след това да бъде вързана към клон на цъфтящо дърво. Излишно е да казвам, че когато Март идва като лъв, по-голямата част от месеца минава с носенето на гривни, които чакат да бъдат свалени, докато не се появят първите признаци на пролетта.

Баба Марта е митична фигура, която дава името си на деня, и се смята, че има магически сили; ядосана баба, често много ядосана (не като март), а слънцето блести само когато тя се усмихва (рядко в страховития март). Има много версии на нейната история; Особено ми харесва версията с перата. Уморена от дълга зима, тя решава да я почисти през пролетта, когато идва март, и докато тупа дюшека си, перата, които излизат от него, се изсипват върху Земята като снежинки, последният снеговалеж през годината. Очевидно тази година тя е тупала много дюшеци.

Миналата година беше точно същото, имахме затруднения, когато се опитвахме да стигнем до Пампорово, борейки се с пътя към прочутия ски курорт в България, имаше червен код за движението поради заплашителни снежни бури. С вързани мартеници за китките ни, аз не можех да помогна, но изпратих пожелание към ядосаната Баба Марта, моля те, престани да тупаш тези дюшеци! Нашите български приятели в Ски-клуба на международните журналисти (SCIJ), разбира се, избраха датата на нашето годишно събиране внимателно и точно, за да съвпадне с Деня на Баба Марта. Нашата седмица в Пампорово съвпадна с българския национален празник 3 март, денят, в който българите твърдят, че е дошло освобождението им от османското владичество, продължило около пет века. Денят щеше да се празнува на ски пистите на Пампорово, а скиори, облечени в национални носии се виеха в традиционни танци. Излишно е да казваме, че победеният “враг” са били турците. Нашият турски екип реагира приятелски на събитието, облечен в османски костюми, ние се присъединихме към веригата на приятелството; танци и музика почти идентични с нашата. Нашият редактор на новините Барчин Йънанч беше облечен любезно като истински султан. В края на краищата всички ние сме наследници на османлиите.

Според поверието, за да донесе късмет, мартеницата никога не трябва да се купува, а да се дава като подарък от някой друг като знак за приятелство. Червени и бели преплетени нишки от деня на Баба Марта са всъщност гривни на приятелството. Те носят огромен оптимизъм и надежда за бъдещето. Нека си вържем приятелските гривни, да оставим Баба Марта да вихри магическите си сили, да издържи последните снегове, да позволи на пролетта да спечели битката си срещу зимата и да празнува природата.

Имайте предвид, че при глобалното затопляне може да нямаме подходящ ден на Баба Марта в бъдеще, ако не опазим планетата си. Денят на Баба Марта е вписан през 2017 г. в представителната листа на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

Всъщност тя е наследство не само на България, но и на човечеството, както и опазването на околната среда е отговорност не само на нациите, но и на цялото човечество. Нека мартеницата да бъде символ на протести срещу изменението на климата: щастливо очарование на надежда за бъдеще! /БГНЕС

Айлин Йоней Тан, в. „Хюриет“.