Логодаж, имотният оазис на богатите благоевградчани, застрашен от нова каменна кариера

Наши бизнесмени се надпреварват с македонци да купуват имоти в близкото до границата село Логодаж, което се намира на 15 километра западно от Благоевград.

Освен с красива природа, това място впечатлява и със спокойствието, което излъчва всяко кътче от него, затова от няколко години насам е много актуална тенденцията заможни хора, които живеят и работят в Благоевград, да си купуват земи и да строят в селото. Едни от най-известните в региона бизнесмени и политици имат къщи и вили там: бившият декан на Юридическия факултет на СУ проф. д-р Тенчо Колев, бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов, строителният бос Петър Байкушев, собственикът на хлебозавод Нейчо Гръчки, народният певец Георги Гоцев, бившият собственик на строителна фирма „Агромах“ Христо Савев, бившият митнически шеф Красимир Михайлов, бизнесменът Боян Миленков, съдийката от Благоевградския районен съд Калина Иванова, собственикът на шивашка фирма Лазар Зрънчев, собственичката на финансова къща Снежана Жежева, производителите на закуски и тестени изделия Нейко и Красимир Червенкови, собственикът на благоевградското заведение „Амони“ Петър Домозетски и много други. При толкова известни съседи наоколо братята македонци се надпреварват за „оглед“ на земи в тази местност. Според кмета на селото Пламен Червенков над 20 македонци са се извървели от началото на годината. Сделки с тях още няма, но интересът е подчертан.

Заплануваната трета каменна кариера обаче заплашва сериозно да възпрепятства покупко-продажбата на имоти в граничното село и дори може да се отрази зле на развитието му в икономически план. Именно поради тази причина жителите, подкрепяни от кмета, не дават съгласието си да се правят дълбоки разкопки на територията на жилищната зона.

Като най-запознат с духа на селото и ресурсите, с които то разполага, дългогодишният кмет Пламен Червенков коментира: „Логодаж не е просто село в близост до Благоевград, то е предпочитана дестинация за македонци, софиянци, пловдивчани и дори чужденци, които го посещават, за да се докоснат до неподправената атмосфера на традициите и спокойствието. За да избягат от шумния град, софиянци целогодишно посещават нашия известен язовир „Стойковци“, който предлага възможност за развлечения и е изключително подходящ за риболов и водни спортове. Именно поради тази причина по-заможните хора наддават, за да си купят земя около водоема, която се продава на цени от 10 лева до 15 евро за квадратен метър, като най-скъпите терени са в близост до язовира. Македонците са големи мераклии да купуват логодажки земи, най-вече за да си строят вили, но те предпочитат гористите местности, които са разположени по-високо.

Жителите на селото са много гостоприемни и бързо се сприятеляват с посетителите, които идват да пазаруват в нашите магазини и всички тези фактори създават чудесни предпоставки за развитието на туризма в селото ни. Това, което ме притеснява напоследък като жител и като кмет, е възникналият проблем с каменните кариери. До момента на територията на землището има два действащи обекта, но са отдалечени и не създават дискомфорт за живущите тук, конфликтни отношения се породиха заради предоставянето на новия, трети терен за разкопки, който е с големина 700 декара, и се намира само на 800 метра от язовир „Стойковци“. Подозирам, че това ще създаде много неблагоприятна среда за хората, които имат вили, а също и за почиващите, които ще бъдат засипани с прах и шум. Ще се наруши както спокойствието в селото, така и цялостната инфраструктура. Това не е добра перспектива за бъдещото развитие на селото и правим постъпления в тази насока чрез законови средства да предотвратим активизирането на третата огромна кариера.

Конкретно „ябълката на раздора“ се появи преди повече от месец, когато на софийската фирма „Интерпром“ ЕООД беше издадено разрешително за дълбоки разкопки за срок от една година, през който период имат право да добиват строителни материали от третия огромен обект. Тогава изпратихме официална протестна подписка до енергийното министерство и жалба до Върховния административен съд, с която обжалвахме решението за активизиране на новата кариера с мотивите, че то нарушава санитарно- защитните зони, застрашава водоизточниците на селото - кладенецът, Клисурска река и язовир „Стойковци“, и не на последно място, заплашва да унищожи туризма и спокойствието на постоянните жители на селото. В подписката се включиха 200 жители на Логодаж, подкрепиха ни и кметовете на Зелен дол и Селище Ангел Младенов и Благой Панайотов. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обеща лично да посети Логодаж и да види къде точно се намира предоставеният за разкопки обект.

Във връзка с жалбата ни до ВАС се насрочи дело за 17 ноември 2017 година. Има издадено постановление до произнасяне по делото да не се стартира работата на третата кариера. Нашият упълномощен представител за предстоящите съдебни заседания ще бъде адвокат Гергана Янчева. При всички случаи няма да позволим нечии бизнес интереси да съсипят красотата, спокойствието и природните ресурси на прекрасното ни село“, обяснява кметът Червенков.

Отвъд проблемите на бизнеса и икономическия конфликт на интереси се крие очарованието на логодажките потайности, за които ни разказва секретарката на местното читалище „Иван Чаушки“ Дафинка Бойчева: „Логодаж крие един особен чар и създава усещане за мистика, всеки, който има сетивност към природните богатства и топлината на традициите, може да го почувства. Малцина знаят за природните богатства на Логодаж, но ще разкрия за читателите на вестник „Струма“ защо много хора мечтаят да живеят в него. На първо място тук са концентрирани няколко известни туристически обекта - пещерата „Бойчовата дупка“, която се намира в местността Бойчова скала. Преди около 30 години много известни личности от елита на Благоевград предпочитаха да се врекат във вярност на по-нестандартно място и избираха именно тази пещера, за да си разменят годежни халки и обети, преди да се оженят.

Това беше скандална мода за онова време и един екстравагантен начин хората да демонстрират свободолюбивия си дух. Интересно е и целебното аязмо, което се намира в непосредствена близост до старата логодажка църква „Св. Архангел Михаил“, построена през 1862 година. Тогава до храма е имало и малко селско училище за ученици до 8-ми клас. Аязмото представлява малко ручейче, от което извира кристално чиста вода директно от земните недра, никой не може да каже със сигурност откъде идва водата, тя се появява като феномен и никога не пресъхва, но през различните сезони променя качествата си. Изворът бликнал малко след построяването на църквата. Впоследствие хората изградили каменен зид, в който вкопали две чучурчета и след няколко дни водата потекла като по чудо през тази импровизирана чешма. Интересен е фактът, че тази вода през лятото е ледено студена, а през зимата е топла, затова местните я наричат „топлик“.

От поколение на поколение се предава поверието за лечебните й свойства. Още по време на турското робство хората са смятали изворчето за божествена панацея и цяр за нелечими заболявания като загуба на зрението, глаукома, вътрешни заболявания и рак, успокоявало и разбитото сърце. Легендата разказва, че самородното изворче е свещено и когато си много тъжен и изтерзан от душевна мъка, допирът с него и отпиването от лечебната вода укротявали вътрешния гняв и човешките страхове. Тук идват всякакви хора от различни градове, често чужденци посещават аязмото, хвърлят монети в бистрата вода и се молят за здраве, късмет и душевен мир. Притесненията са, че ако се разработи третата каменна кариера, за която се планира да бъде разположена в близост до водоизточниците на селото, божествената вода може да спре да извира и да се запушат подземните канали, моля се това да не се случи. Разбрахме, че новите разкопки щели да се правят на 500 метра от къщите ни, затова сме се зарекли, че ще организираме жива верига и ще блокираме пътя за Македония“ .

За свързаността със селото и традициите разговаряме с един от най-популярните родови потомци на Логодаж, експолицаят от РУП - Благоевград Никола Доганджийски -Колевеца. За житието и битието на логодажани Никола разказва: „Аз имам наследствен имот в село Логодаж, баща ми също беше полицай, но с майка ми не са се преместили да живеят в Благоевград, кой би заменил това райско кътче със студената и потискаща обстановка в града. Често посещавам родното ми село и задължително съм първи на събора, който се организира всяка година на Архангеловден, защото се чувствам по особено приятен начин на това място, където българските традиции са още живи. Аз мога да ви разкрия само малка част от това невероятно усещане да се събираш с добронамерени хора, да вдигаш наздравици с ароматно домашно вино и да се наслаждаваш на ястия, приготвени в големите кръгли тави, останали като наследство от нашите прабаби и прадядовци, това ядене лично на мен ми е най-вкусно.

На празници тук винаги се колят овни или агнета, предварително осветени от отец, след това се вари вкусен курбан в големи казани, точно както са правили предшествениците ни преди стотици години. За разлика от много други български села, в които се залита по модерните течения, в Логодаж старите обичаи все още не са забравени. В далечното минало населението на Логодаж се е препитавало предимно от земеделие, лозарство, овощарство и животновъдство. В близкото минало, да речем преди 30-40 години, хората садиха предимно тютюн, точно тогава беше бумът на тютюнопроизводителите, но после спряха да плащат добре за суровината и този селскостопански отрасъл постепенно замря. Още се отглежда и добитък, всяко второ семейство в селото има крави, овце и кози, някои от тях продава, а с други се прехранва. Най- голямото предприятие, което дава хляб на местните жители, е винарната „Винпром Логодаж“, създадена през 1994 година. Съпругата на кмета Пламен Червенков - Елена, също е служител във винарната и е отличен специалист - дегустатор по вината“ .

Оказа се, че дори потомствениците на селото, които отдавна са се изселили в града, също са докоснати дълбоко от логодажкия дух. Художникът на благоевградската камерна опера Манол Стоянов разкрива очарованието си от тази местност: „Това е родното ми село и завинаги ще остане част от мен, тук се корени моето битие. Когато го посетя, се зареждам с енергия и позитивизъм, чувствам, че съм се докоснал до първоизточника ми, подобно усещане може да се изпита само тук и на Рупите. Обичам всичко тук - свежия въздух, студената вода, плодните дръвчета, които ми завеща моят баща, дори кучетата и котките на комшиите са ми мили. Малцина знаят, че това е единственото село в България, което има издаден собствен речник с автентични логодажки думи, местни диалекти и наречия, които разкриват отношенията между хората, нарича се „Речник на логодажкия език“.

В него са описани типични за този район думи като „кренувам“ (тръгвам) , „пойдем“ (отиваме) , „разкара се“ (спря да вали) и т. н. диалектни форми с македонско звучене, които се използват и днес. Любопитен е фактът, че в този своеобразен речник има най-много синоними на думата „бой“. Причината е, че ние, логодажаните, сме много темпераментни хора и лесно се палим. Имаме засилено чувство за чест и достойнство, ако някой се осмели да засяга нашите лични и колективни интереси и имоти, да накърнява човешката ни природа, по традиция си го „потепнуваме“, без да се свеним, ние никога „не си оставяме коня в калта“ и това, което сме захванали, си го довеждаме до край. Това е истински исторически извор, с който изключително се гордея. Ще ви разкажа и за етимологията на името Логодаж. Това наименование е сформирано от две думи „логос“ - мисъл, слово,  и „даж“ - давам, тоест Логодаж означава „давам мъдрост“ , „давам мисъл“. По характер ние, художниците живописци, сме самотници, но това неземно красиво място ме вдъхновява да живея и творя, тук никога не съм се чувствал сам. Моята муза е историческият белег на различните култури, всичко онова, което човечеството е натрупало като мисъл и емпиричен опит“. Струма