Любим учител в Пиринско! Елена Загорчина: За мен учителството е професия с кауза, водеща е не заплатата, а сърцето
Независимо дали в професионална гимназия или в хуманитарен профил работата на преподавателите по БЕЛ се усложнява, защото и обществото, и социалните мрежи постоянно налагат едно много ниско езиково ниво, което се стараем да повишим, стремим се да покажем на децата, че да говориш правилно не те прави аутсайдер, а напротив
Елена Загорчина е завършила софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2011 г. , специалност „Българска филология”. Преподава български език и литература в Професионална гимназия по електротехника и енергетика – Банско.
Тази година г-жа Загорчина е сред призьорите в конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител“. Разговаряме с нея за предизвикателствата, новите учени програми, необходимостта от реформи…. и не на последно място какво мотивира един млад човек да се насочи към учителската професия.
Е. Загорчина по време на церемонията по награждаването в десетото издание в конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител” ,с директора на ПГЕЕ инж С. Тодорова и колеги, с началника на РУО Ив. Златанов
Г-жо Загорчина, заслужихте почетното трето място в десетото издание в конкурса на вестник „Струма” „Любим учител”.
Изненада ли бе това за Вас?
Това беше абсолютна изненада за мен. Всъщност изобщо не очаквах да стигна до финала. Цялата тази, ако мога да я нарека надпревара, тръгна от моите ученици. Директорът инж. Сашка Тодорова ни запозна с конкурса, а учениците ми стояха плътно за мен, подкрепяха ме, и всеки ден – от първия до последния, гласуваха, като ме съветваха да не се отказвам.
Което може би прави признанието още по-ценно, защото е подкрепено от учениците Ви, а доколкото знам, това е и Вашият първи випуск като класен ръководител.
Да. Инциатива бе изцяло на учениците ми от 9 „а” клас, които са прекрасни деца. Те са една паралелка в две направления – „Компютърна техника и технологии” и „Приложно програмиране”. Това наистина ми е първият випуск като класен ръководител и съм голяма късметлийка, че ми се паднаха точно тези деца. Всеки ден ме зареждат с нови емоции, дават ми сили да продължа напред и може би те са причината да не се откажа от учителската професия.