Литийно шествие с чудотворната икона в Бачковския манастир

В Бачковския манастир по традиция, на втория ден на Великден, тръгва шествието към местността Клувията.

Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители.

Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма. Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.

Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”.

Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:

„Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.

Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин. В хроникон 531, индикт 9. Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.” Вероятно от същото време, ако не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХв., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и майка му. Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излечението на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията. /БГНЕС