Лиляна Павлова е седма в листата на ГЕРБ – СДС за изборите за Европейски парламент на 26 май
Родена е на 6 декември 1977 г. в София
Завършва бакалавърска степен „Международни икономически отношения" в УНСС и получава степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция" от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър".
Доктор е по икономика. Има следдипломна квалификация "Право" от ИСК при УНСС
Започва трудовата си кариера през 1997 г. като финансов мениджър.
През 2002 г. става експерт в дирекция „Национален фонд" в Министерството на финансите. След това до 2009 г. е началник отдел в дирекция „Национален фонд" в Министерството на финансите.
През 2009 г. е назначена за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов.
На 7 септември 2011 г. става министър на регионалното развитие и благоустройството. Заема този пост и във второто правителство на Борисов.
Избирана е за депутат от ГЕРБ в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание.
Министър на първото българско председателство на Съвета на ЕС.
След края му от 1 януари 2019 г. се връща в Народното събрание като депутат.
- Какво от срещите с избирателите по време на кампанията ще използвате в евентуалната си бъдеща работа в Европейския парламент, г-жо Павлова?
- Основното, от което се вълнуват българите по време на кампанията, са доходите. На всичките ми срещи до момента хората са добронамерени, оценяват високо всичко, което ГЕРБ направи за страната, благодарят ми за личните усилия по големите инфраструктурни проекти, които реализирахме във всеки отделен район, както и за по-малките местнозначими инвестиции и за успешното Председателство, но основната им болка остават ниските доходи. Така че ще превърна това в моя кауза в Европарламента и ще ползвам целия му инструментариум, доколкото той позволява, за да привличаме в България повече инвестиции, да подпомагаме бизнеса, да оптимизираме технологично производствата, за да може да се повиши стандартът на живот и българите да се усещат като достойни европейци.
- Как убеждавате гражданите да предпочетат статуквото, като гласуват за ГЕРБ пред промяната, като изберат листата на някой от политическите ви конкуренти?
- В думата „статукво“ сигурно влагате смисъла на застой, а това е последното нещо, което може да се каже за управленията на ГЕРБ. Застоят много повече приляга за описание на времената, в които управляваше БСП- тогава държавата наистина изпадаше в безвремие. А и хората са с доста “живи” спомени за промяната, която им се предлага от БСПq например. Те ясно си спомнят каква беше държавата при края на тези няколко правителства на БСП. Така че изборът на хората не е между статуквото и промяната, той е между напредъка и ретроградността.
- Кой е най-сериозният ви опонент? Защо?
- БСП. И не защото те предлагат по-конкурентни или по-добри идеи за бъдещето на страната, а защото ние като политически философии сме тотално различни. Те изпитват носталгия по миналото и социализма, нас ни интересува бъдещето. Те закрилят всеки, който от тяхната партия бива уличен в нередности, ние го отстраняваме веднага. Те говорят за национализация, ние работим за иновации, индустриализация и развитие на производствата с висока добавена стойност. Те страдат от зле прикрит евроскептицизъм, ние смятаме Европа за нашия дом. Те се готвят да вадят на показ всичко лошо за България от трибуната на Брюксел, ние се готвим да защитаваме добрия имидж на страната и да отстояваме националните интереси. Естествено без това да означава, че ще прикриваме нередности и опит за злоупотреби.
- При срещите си с хората из страната усещате ли недоволството от управлението?
- Със сигурност доста по-рядко от очакваното. И те по-скоро изразяват подкрепата си за начина, по-който премиерът Борисов реагира на тези скандали. Хората виждат всичко направено до момента от правителствата на ГЕРБ. Мен разбира се ме свързват с инфраструктурни проекти - във всеки район хората искат нови пътища, саниране и на техните блокове.. Често ми казват, че не е вярно това, че асфалт не се яде, понеже добрите пътища са облагородили техните населени места, дали са им нови възможности за развитие, бизнес и работа. Питат ме кога всичко това ще доведе до сериозно повишаване на стандарта на живот, кога ще се изравнят доходите ни с тези в Европа, за да може хората да не заминават да работят в чужбина и цели семейства да живеят разделени. На много места хората отчитат, че никога преди не е имало такъв ръст на заплатите и пенсиите макар и постепенен, отчитайки увеличението на заплатите на учителите, на медицинските сестри. Сигурно и ние като нашите опоненти от БСП може да се изкушим да им обещаваме „справедливост - сега“. Но ние им казваме истината – повишаването на стандарта на живот не може да стане с едно щракване на пръсти. Нужни са още време и усилия. И който казва друго, говори неистини.
- Ако бъдете избрана в Европейския парламент, ще се присъедините към групата на ЕНП. Одобрявате ли политиката на ЕНП към Русия? Съгласна ли сте с Манфред Вебер, кандидатът на ЕНП за председател на ЕК, че „Северен поток 2“ трябва да бъде спрян?
- Ние несъмнено ще бъдем част от групата на ЕНП в Европейския парламент и със сигурност ще подкрепим Манфред Вебер за председател на ЕК. Но това не означава, че на заседанията на ЕНП безропотно вдигаме ръка в подкрепа на всяко предложение на нашето политическо семейство. Заставаме зад общия енергиен съюз, но сме за запазване суверенитета на държавите при определяне на мащабите и маршрутите, както и за отчитане на енергийните специфики на отделните държави. Ние не сме против нито един проект стига той да отговаря на европейското законодателство. Същото е и със санкциите спрямо Русия. Ние сме за спазване на международното право и гарантиране на териториалната цялост на всички държави, както и за прекратяване на хибридните войни. Но на този фон се стремим да запазим прагматични отношения с Русия и независимо от трудните международни отношения, да съхраним добрия тон помежду ни.
- Какво според вас спъва членството на България в Шенген?
- Нерешителността, популизма и политическия егоизъм на две-три европейски държави. Само преди няколко дни премиерът на Бавария бе поредният европейски политик, който изрази недвусмислена подкрепа за членството ни в Шенген. В годините това членство се обвързваше неформално ту с механизма за проверка и сътрудничество, ту с проблемите с корупцията, каквито реално има във всички европейски държави, а сега се обвързва с миграционния натиск и опазването на границите. Но в момента България пази външната граница на ЕС по-добре от всякога. Всеки ден ние доказваме, че сме надежден партньор за членство в Шенген. Формалните критерии за членство отдавна са не просто изпълнени от нас, те са а преизпълнени. В този смисъл ние третираме неприемането на България в Шенген като двоен стандарт и продължаваме да се борим крайно неотстъпчиво за тази кауза, зад която смятаме, че трябва да се обединят всички партии.
- Какво от опита си като министър на българското европредседателство бихте използвали в Европейския парламент?
- Със сигурност търсенето на баланси, формирането на мнозинства от съюзници и обединението около българските каузи. Това е част от най-ценния опит , който натрупах по време на Българското председателство и заедно с контактите, които установих, възнамерявам да впрегна всичко това в работата ми по основните приоритети, които съм си поставила. Те са свързани освен със сигурността на европейските граждани, с повишаване на доходите чрез подкрепа за бизнеса и инвестиции в инфраструктура, и преди всичко с политиката за регионалното развитие. Ще се борим България да получи 18 млрд. за кохезионна политика в следващия финансов период за да ги инвестираме за изравняване на различията между регионите.
- Очаквахте ли, че точно в навечерието на изборите ще избухнат скандали с къщи и апартаменти, в които основните герои ще са кадри от управлението?
- Всички избори са белязани от скандали и лъжи както и от манипулации, фалшиви новини. Спомняте си костинбродската афера преди време или провокациите по време на февруарските протести.
Ние не се стремим да потулим скандала, за нас е важно да изградим модел на взаимно доверие в отношенията между политиците и гражданите и да спечелим подкрепата на хората за изпълнението на адекватните и конкретни политики, които ще направят живота на българите по-добър. От тях да получаваме силата и увереността за посоката на решенията, които взимаме, а когато е необходимо те да са нашия коректив.
Оттук-нататък е важно да се проведе качествен дебат по истински важните европейски теми.