Левски с фиктивен брак в Белица

Духът на Васил Левски е и в Белица . И е сигурно, че в малкото планинско градче никога няма да забравят Апостола на свободата. Тукашните родолюбиви българи дълги години водиха борба за поставянето на паметен знак на Левски в населеното място. Успяха да постигнат целта си на 19 октомври 2012 година, когато тържествено откриха паметник на Апостола по случай 100-годишнината от освобождението на града от турско робство. На гранитната плоча е изобразен ликът на дякона и са изписани неговите незабравими думи: „Целта ни в Българско е братство със секиго, без да гледаме вяра и народност“. Паметният знак се намира до сградата на общината и винаги пред него има свежи цветя.

Никак не е случайно, че Левски настоява сам да дойде в Белица и да основе поредния таен революционен комитет. За него там живеят „много начетени, писмени хора“. И прави голям преход в Рила планина, като тръгва от Самоков, за да стигне до тогавашното село. Тесните горски пътеки, по които е минал, съществуват и до днес. Връзката му с населеното място е поп Данаил Попвасилев, който е роден там, но още младеж е подгонен от турците и се заселва в село Кочмаларе /б.а.-днес Отец Паисиево/ в Пловдивско. В неговата къща отсядал Васил Левски, когато обикалял района. Според градските легенди духовникът фиктивно омъжва дъщеря си за дякона, за да може революционерът да идва в селището безопасно, да има алиби пред турските власти. Срещата на беличани с Апостола на свободата се провежда на 28 юни 1869 година в къщата на свещеника. Пред пищова и камата полагат клетва за вярност няколко истински българи и патриоти. По това време е интересно, че при създаването на революционните комитети било добре участниците в тях да имат някаква родствена връзка помежду си. По този начин имало по-малка вероятност да се стигне до предателство защото винаги е по-трудно да предадеш човек с твоята кръв. Второто предимство е притъпяването на вниманието на турските власти при събирането на едно място на повече хора. Османците намирали за съвсем нормално да са заедно роднини. Затова и участниците в комитета са все близки. Има две теории къде се провежда срещата – първата гласи, че това е в гората над селището, а втората, която е по-достоверна – че това е станало в Поповата къща. Най-начетен сред беличани е даскал Теофил Попвасилев. На събирането присъстват брат му Георги Бельов, синът му Никола Попвасилев, зет му Тодор Данаилов, шуреят му Димитър Чорбаджийски-Митрата, както и свещеник Васил Попвасилев. Личното обаяние и свято възрожденско дело на Левски завладяват тези хора, които се заклеват да вдигнат на въстание местното население срещу турците и да воюват до смърт за свободата на отечеството си. След тази паметна среща Теофил Попвасилев придружава Апостола до Мехомия /днес Разлог/. В книгата „Истината на православието“ свещеник Коста Савов Чилев от Мехомия е поставил следната преписка: „Трябва да се помни от всички, че през лятото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 13 души в къщата на Кипре Максев“.

„Нашите предци буквално са били пленени от личността на Левски. Те са съзнавали какъв риск поемат, но за тях народното дело е било най-важно. Започват трескава подготовка за въстание – търсят пари, купуват оръжие и барут“, разказва Исидор Банков, уредник на музея към читалище „Георги Тодоров – 1885“ в Белица. Извършеното предателство на подготовката за въстание през 1876 година обаче се оказва коз в ръцете на турските власти. Революционерите в Белица така и не получават известие, че бунтът трябва да започне по-рано. Това не важи за турците. Един по един са заловени почти всички беличани, които са част от тайния революционен комитет. Хвърлени са в кауша на конака. Там са подложени на жестоки мъчения, но не издават нищо. Държат ги в килиите цели 32 дни, няма ден, в който да не ги изтезават. Но напразно. Накрая близките на арестуваните събират крупна сума пари и с тях откупват живота на съзаклятниците на святото дело на Апостола на свободата. „Че беличани са запазили спомена за Васил Левски става ясно в Руско-турската освободителна война и в последвалите въстания след Освобождението, когато Белица остава в Османската империя. Георги Банков се записва доброволец в 4 опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Още 18 беличани са сред опълченците на Шипка. След Берлинския договор Банков се включва в съпротивителното движение. Член е на комитета „Единство“ в Горна Джумая. Изпратен е в Разложката котловина и е сред основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание, в което е войвода на чета и заместник на главния войвода. Масово е участието на местните хора и в избухналото през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание. Тогава Белица гори за втори път в своята история. Първият път е през далечната 1666 година, когато се извършва масово помохамеданчване от турците на местното население. Местните дават отпор и заради това селището им е изпепелено. Още по-жестоко е през 1903 година. Изгорени от турците са 475 къщи, а 120 мъже, жени и деца да изклани. Затова в Белица няма запазен стар възрожденски квартал. Причината е, че всичко е минало под огъня по време на Илинденската епопея. Най-важно е, че кълновете, които „посял“ Васил Левски в Белица, не са и никога няма да загинат. „Гордеем се, че тук е създал таен революционен комитет“, твърдят местните хора. Те ще предложат създаването на екопътека „По стъпките на Васил Левски“, за да не забравят и пазят историята и българщината идните поколения.

Параклиси, „Царско барбекю“ и мечки водят туристи в Рила

Пътувайки от град Белица в посока Парка за танцуващи мечки в Рила планина, може да се посетят и видят много забележителности. Само на 200 метра от града се намира параклисът „Св. Тодор и св. Архангел“. На 4 километра от светата обител е местността Копанци, където е изградена чешма с минерална вода. Природно-минералната топла вода е открита при сондиране около 80-те години на миналия век. Оттогава и до днес местното население ползва водата за „пералище“ – пране на черги, китеници, вълна и други тъкани. По-нагоре е друг параклис – „Св. Никола“. Само на километър след него е изградено „Царското барбекю“, където можете да почивате или похапнете в близост до Беличка река. Местността Царски кладенец е кръстена така, тъй като през далечната 1939 г. цар Борис посетил Белица за откриването на жп гарата. После продължил към Самоков, но спрял тук да обядва. Под буката е имало естествен кладенец, от който той пие вода. Оттогава местността носи името Царския кладенец. На неколкостотин метра от него бе построена беседка с „Царско барбекю“ и чешма. Беседката е разположена в непосредствена близост до реката, чиито ромон действа релаксиращо.

Паркът за танцуващи мечки е в местността Андрианов чарк, на 11 километра от град Белица. Там може да видите четириногите в естествената им среда.

standartnews.com