Левски: Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат.

Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша.

Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Клетвата, на кожято Левски  не изменя: „Заклевам се в Евангелието, в честта си и в отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам, че полагам за святата тази цел живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедта на съзаклятния Таен централен български революционен комитет да пазя мълчание и тайност на делата.А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право – да ме съди.
Заклех се!“.
 

По време на разпитите са проведени много очни ставки със заловени комитетски дейци, които общо взето уличават Апостола и разкриват ролята му в организацията. 

Левски е притиснат. Опитват се да го принудят да разкрие всичко, което знае за дейността на тайната организация, която е създал. Ив. Хаджипенчович разказва за поведението на Левски пред съда. Едва стоял на краката си, но отговарял смело и дори не поглеждал Д. Общи, който изповядвал всичко, но Левски запазил самообладание. Като го запитвали за съучастниците му, натъртено казвал: "Те са милиони, целият български народ!"

Левски не назовава нито едно име на действащ комитетски деец, не предава никаква организационна тайна. Никой не е съден или убит заради неговите показания. Апостолът е спазвал принципна позиция при разпитите, отговарял е лаконично - "не знам" , "не познавам" , "не ми е известно". Не е издал нито едно име и успешно е попречил на опитите за разкриване и разбиване на създадените от него тайни революционни комитети.

В централното крило на Националната художествена галерия, пред огромен фотореалистичен портрет на Апостола и върху маса, покрита със знамето на Райна Княгиня, актьорите Васил Михайлов, Богдан Глишев, Иван Несторов и Борис Луканов влизат в ролята на комисията, разпитвала Васил Иванов Кунчев в злокобната 1873 година.

Веселин Плачков, станал известен с образа на "Дякон Левский" влиза в ролята за 30-минутна театрална възстановка, озаглавена "Разпитът на Левски пред съда".

Епицентър.бг представя част от протоколите на разпитите, върху които е базирана театралната постановка.

СЪДЕБНО-СЛЕДСТВЕН РАЗПИТ НА ГЛАВАТАРЯ НА БУНТОВНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ И НА ДВАМАТА МУ ДРУГАРИ, ИЗВЪРШЕН ОТ НАРОЧНАТА КОМИСИЯ

25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година

[1] Разпит на Васила
5 януари 1873

– Как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
– С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?
–Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?
– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространяваните от тебе книжа?
– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?
– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. Оттам заминах за Тръново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
– Как ти посочваха тия знаци?
– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
……

– Колко време обикаля?
– С тая година обикалям три години.
– Къде е постоянното ти местожителство?
– Никъде не живеех постоянно.
……

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли виждаше с някого?
– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.
– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?
– Никого не познавам.
……

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?
– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не [трябва] да ги познавам.
......

Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873

– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
– Не ги познавам и тогава не ги познавах.
– И куриерите ли не познаваше?
– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.
– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?
– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде го носеше той – знае.
......

– До къде се простираха границите на твоята дейност?
– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.
– Как се казват [там] кафеджиите?
– Имената им не зная.
– Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?
– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.
……

– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?
– Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо – не ми влиза в работата.
– Не познаваш ли никого в село Царацово?
– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.
– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?
– Не си спомням.
– Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?
– Не зная.
……
Нови въпроси към Дякона
......
[9] – Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!
– Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.
– Защо отрече преди малко?
– На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?
– Ти кажи хората, които работеха. Да за почнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
– В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов сигурно не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.
– Кои бяха в Ловеч?
– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], но имената им не зная.
......
– За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизат в комитета.
– Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.
– Кого познаваш в Пловдив?
– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.
– А бе човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!
– Имаше няколко момчета, но имената им не зная.
……

[10] Нов разпит на Васил Дякон Левски
7 януари 1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
– Трябва да е името на Тетевенския комитет.
– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?
– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?
– Ако ги видя лично може би зная имената им, но не си ги спомням.
……

– А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече: искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?
– Аз се срещам с много хора. Туй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената.
......

–Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш то тях?
– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч.
……

Нов разпит на Васил Дякон Левски
8 януари 1873

– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?
– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.
– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?
– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.
……

Нов разпит на Васил Дякон Левски
9 януари 1873

– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
– Колко оръжие, колко мюсюлмани, [18] колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо.
……

– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?
– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?
– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления.
......

– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?
– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.
……

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА ОТ АЛИ САИБ ПАША В СОФИЯ
14 януари 1873

Арестуваният напоследък в Ловеч шеф и организатор на бунта Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание срещу държавата, бил председател и подбудител на станалите бунтове, произнасяните от него речи и разпространяваните от същия печатни издания се разразиха в акции.
……

[1] ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА

Когато завършиха разпитите на лицата, за наказанието на които се донесе с предишните протоколи, установи се, че именуемият Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитета във Влашко да подбужда и бунтува България. Той се очертава като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Османската държава. Той е разширявал кръга на бунтовническата дейност и на всякакви други действия и е бил председател на всички комитетски организации. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен, след което беше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разследване. В първия и втория си разпит той заяви, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурещ като деец в организацията на изпращаните досега отсам разбойници, че е бил във връзка с войводата на име Хаджи Димитър и с други войводи, и понеже не одобрил метода им на действие и работите им тогава, върнал се в Сърбия и постъпил във военното училище. За сегашната си бунтовническа дейност бил повикан в Букурещ от търговеца Ценович, дето се представил пред комитета, свикан в Букурещ, с открито лице, докато другите присъствуващи от рани места били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
……

Също така на очната ставка с повикания даскал Иван, той каза, че първи път той [Левски] дошъл в училището и съставил комитета, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вестник, и преди да бъдат поканени в комитета, той не е познавал дори думата комитет. Хаджи Ивановите синове съобщиха, че Дяконът е отишъл в техния хан и свикал събрание. След като всички тия негови деяния бяха изложени и като разбра,че не може да казва: „Аз не мога да зная техните имена?” и, че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсем открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бяха заловени.
……

В шестия си разпит , споменатият [Левски], след като разправи постановленията на комитетския устав, съобщи, че е установил, какво местата, които е обиколил, след като бил разпратил там писма чрез Васил гложенеца и Сава Младенов, са годни за бунт, което [нещо] донесъл на Букурещкия комитет; че тия писма, които той изпращал за проверка, били еднакви с ония на Букурещкия комитет, че през време на своите обиколки установил, какво мнението на населението било различно, а именно: просветените люде и търговското съсловие са протестирали и били против извоюването на права чрез оръжие, а само селяните, които са били донейде тормозени, отивали към страната, която ги привличала; че българите в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути с цел да смущават спокойствието на страната. Той иска в тоя смисъл именно да засегне политическата страна на въпроса.
Въз основа на тия подробности и на неговите резюмирани признания, както и писмените и устни показания на заловените, установи се, че споменатият Дякон Левски е влязъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с някакви други разбойници, той освен дето е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал точно възложената му дейност, като е държал пред селяните , събрани в селските училища, речи, издавал е печатни брошури, под название комитетски устави, и е подбуждал населението към въстание. Като последствие от това подбудителство и насърчаване, образували са се някакви бунтовнически комитети и куриерски служби и са се събирали много парични помощи под предлог да се купува оръжие.
……

От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт.
……

Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.

27 зилкаде [12]89 или 14 януари [12]88 [1873] година.

----------------------------

Левски имаше десетки приятели турци. Лодкарят, който го пренася през Дунав е турчин. Мнозина турци – карловчани го укриват и след Освобождението получават поборническа пенсия за това... При една засада, Левски сякаш изведнъж потъва в земята. Съседката баба Мюнире, която знае на какъв човек дава подслон и какъв риск поема, му отваря вратата на една от одаите в дома си... Тя самата си сваля яшмика и се изправя срещу заптиетата. Видели жена без яшмик те бързо се връщат...
Любен Дойчев. Сподвижнички на Апостола, София, 1984 стр. 998

Из писмата на Левски

Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.

Из писмо на Васил Левски до нови членове на революционната организация,

19 февруари 1872

...днес всеки притеснен и потъпкан, всеки, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, напънал е всичките си сили – и нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто начин и да било робското  тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече  името роб. Иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде човек...
 Писмо от В. Левски до богат български емигрант (Евлоги Георгиев в Галац  или Николай Тошкович  в Одеса), 6 октомври 1871.

...Ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените ни (в)се от турчина, всекидневното оплакване е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество?
А и се тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи. Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, надеждата ни е на Правосъдния и нашите мишци...
Из писмо на Васил Левски до Евлоги и Христо Георгиеви, изпратено и като дописка до Любен Каравелов в Букурещ, 6 октомври 1871. НБКМ-БИА, Ф. 85
 

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г.

60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. 

„Каквото съм правил, в полза народу е“ - казва Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. 

При почитане на паметта на Апостола има разминаване между датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.

При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари. 

В наши дни отдаването на почит и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се извършват ежегодно в два последователни дни - на 18 и 19 февруари.